ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - Въпроси и отговори - Мина Янкова

Автор:

Мина Янкова, данъчен експерт

ВЪПРОС: Притежаваме автомобил, придобит преди 2010 г., с допълнително монтирани седалки (общият брой превишава 5). За същия автомобил е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, но след промените през 2010 г. на ЗДДС не сме ползвали данъчен кредит за разходите, свързани с ремонта, горивата и поддръжката на автомобила.

1. Имаме ли право на данъчен кредит за разходите, свързани с експлоатацията на автомобила за периода 2010 г. - 2012 г.? 

2. Ако има такава възможност - в кой данъчен период и как технически да го упражним?

Отговор: Приходната администрация все още не е изразила становище по въпроса. Предвид това изразявам само своето лично мнение.

Промените по отношение на данъчния кредит за леки автомобили,

ВЪПРОС: Фирма има нает лек автомобил по договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността. Съгласно промените в ЗДДС фирмата има право на данъчен кредит за наемните вноски, при изпълнение на изискванията на закона.

1. Ако в края на договора той бъде преоформен в договор за прехвърляне на собствеността, счита ли се това за придобиване на лекия автомобил?

2. Трябва ли да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за наемните вноски, ако не са налице законовите предпоставки за признаване на данъчен кредит, залегнали в чл.70, ал. 2, т. 4 и 5? 

ОТГОВОР: С променената разпоредба на член 70, алинея 1, точка 4 от ЗДДС от началото на 2013 г., при определени условия лицата имат право на приспадане на ДДС при наем на мотоциклети или леки автомобили.

Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на

Въпрос: Българско дружество сключва договор с гръцка фирма за доставка на стоки. Същите стоки българското дружество закупува от швейцарска фирма, след което те се транспортират до клиент от друга държава-членка на Европейския съюз - Гърция.

Какво е данъчното третиране на тази доставка съгласно ЗДДС?

ОТГОВОР: За определяне данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите.

Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в

ВЪПРОС: Юридическо лице с нестопанска цел, създадено по закон (например ИДЕС, Камарата на оценителите и т.н.), извършва възложените му от закона дейности като: провеждане на изпити; изработване и връчване на печати и серитификати на своите членове; вписване в регистъра на съответната професионална организация. 

 Следва ли ЮЛНЦ да начислява ДДС върху таксите за тези свои дейности?

ОТГОВОР: Целите, средствата за постигането им и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации (чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават - тя винаги е нестопанска. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2 - 6 от ЗЮЛНЦ. 

ВЪПРОС: Дейността на фирмата ни е продажба на дребно на строителни материали и елементи. Имаме клиенти, които през месеца закупуват от нас стоки с незначителна стойност, поради което желаят в деня на закупуването на стоките да получават само складова разписка и въз основа на тях в края на месеца да им бъде издавана само една фактура, придружена с касов бон. В тази връзка имаме затруднение при издаването на сборна фактура по чл. 113, ал. 3 от ЗДДС.

1. Задължително ли е да се опишат всички дати на данъчни събития (определени от датата на доставяне и плащане на стоката) в сборната фактура?

2. В случаите, когато от датите на данъчните събития до датата на издаване на сборната фактура за извършените доставки е изминал срок над 5 дни, не се ли нарушава изискването по чл. 113, ал 4 от ЗДДС, където е регламентиран 5-дневен срок за издаване на фактура от датата на данъчното събитие? Или тази норма не се прилага при издаване на сборни фактури?

3. В случай, че софтуерът ни за издаване на фактури е настроен да контролира спазването на този 5-дневен срок, при останалите доставки, които не касаят сборна фактура, как на практика да издаваме и сборни фактури? 

4. Възниква казус и от счетоводна гледна точка. Обикновено с фактурата начисляваме вземането от клиента и ако плащането е в брой, закриваме вземането в деня на издаване на фактурата, а ако плащането е по банкова сметка -  на датата на плащането, която обичайно е по-късно. В случая със сборните фактури на практика ще имаме първо осчетоводяване на плащането от страна на клиента и когато издадем фактурата, ще начислим вземането от клиента. Как да организираме осчетоводяването в този случай?

ОТГОВОР: Съгласно чл.113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни

ВЪПРОС: Обучителна фирма организира семинар на територията на страна нечленка на ЕС. Участниците в семинара са български юридически лица, регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС. Стойността на таксата за участие в семинара е незначителна спрямо стойността на разходите за самолетни билети и настаняване в хотел. 

1. Къде е мястото на изпълнение на доставката по обучение  в този случай?

2. Каква фактура следва да издаде обучителната организация на участниците в семинара, като се има предвид, че същата не е лицензирана по Закона за туризма за извършване на туристически услуги - със или без начислен данък?

3. Ако трябва обучителната организация да начислява данък, коя е данъчната основа в този случай?

ОТГОВОР: За целите на облагането е необходимо да се уточни дали по естеството си туристическата услуга е допълнителна, или не е. Предоставяната в допълнение туристическа услуга е изцяло съпътстваща по отношение на основната услуга - организация на обучение и не следва да се прилага специалният ред

ВЪПРОС: Физическо лице (лице 1), съсобственик на 1/20 идеална част, придобива в края на 2012 год. 80 на сто от правото на строеж върху УПИ от собственика на останалите 19/20 идеални части (физическо лице 2) срещу задължението да му предостави като обезщетение 20 на сто от РЗП на бъдещата сграда. Преди започване на строителството физическото лице (1) възнамерява да апортира в капитала на новоучредено търговско дружество (ЕООД) придобитото право на строеж (само неговите 80 на сто), след което да прехвърли чрез договор за встъпване в дълг или договор за заместване в дълг на същото ЕООД и задължението за построяване на сградата. Има издадено разрешение за строеж от общината. 

Какви са данъчните ангажименти на ЕООД като последователност във времето по ЗДДС, произтичащи от чл. 25, ал. 7, чл. 26, ал. 7 и член 130 от ЗДДС?

ОТГОВОР: Така представената фактическа обстановка е непълна и е предпоставка за разглеждането на множество хипотези. С оглед на това на поставените въпроси е отговорено при допускането, че сключеният договор за продажба на право на строеж е преди датата на регистрация по ЗДДС.