18 Август, 2022

КОНТАКТИ

Social

  

24-25.02.2022

ГОДИШНО ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА 2021 Г. ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗКПО И ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2022 г.

 

Място на провеждане

Дата

Форма на провеждане

Лекторски екип

гр. Пловдив
хотел „Империал“
ул. Арх. Камен Петков № 1А

24.02.2022

Хибриден - ( присъствен и онлайн чрез ZOOM)

Мина Янкова - ЗДДС,
Петя Гинина - КСО

25.02.2022

Хибриден - ( присъствен и онлайн чрез ZOOM)

Цветана Янкова - ЗКПО,
Лорета Цветкова
ЗДДФЛ

 

 

Продължителност на всеки семинар - 8 учебни часа ( от 9:00  до 17:00)
Таксата за участие в семинар по избор е 145 лв. без ДДС и включва: лекции, материали, 1 обяд и 2 кафе паузи.

Участвалите в предходни семинари на ПЛУТОН 1 ЕООД заплащат 135 лв. без ДДС

Отстъпка втори участник от една фирма - 5%

Такса за участие в онлайн семинар е 115 лв. без ДДС.

Таксата за участие се заплаща по сметка на ЕООД “Плутон 1” в Пощенска банка АД - BIC КОД: BPBIBGSF; IBAN - BG 89 BPBI 81701600244715.

 

ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ

 

 

 

Програма за семинар в Русия

ПРОМЕНИ В ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ПРЕЗ 2022 Г.

 

16.07.2022 г. - 25.07.2022 г.

Лектор: Петя Гинина, юрист по осигурително право

 Програма

Керамоти, Гърция - Спокойствие и уют

ПЛУТОН 1

ПЛУТОН-1

09-2021.jpg

ПЛУТОН-1 ЕООД

3plakat.jpg

ПОСЛЕДВАЙ НИ ВЪВ ФЕЙСБУК

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ Коментар на про­ме­ни­те в Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за да­нък вър­ху до­ба­ве­на­та стой­ност Калина Златанова

Автор:

Калина Златанова, данъчен консултант

 

С ДВ, бр.20 от 2013 г. са обнародвани измененията и допълненията в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Промените са в сила от датата на обнародването - 28.02.2013 г., с изключение на § 15, 16, 17, 18, 19 и 20, които влязоха в сила от 15 март 2013 г. С цитираните параграфи се направиха изменения в приложенията към правилника и изискванията към файловете, поради което на лицата трябваше да се даде време за актуализация на ползвания от тях софтуер. Влизането им в сила бе отложено от 15 март 2013 г., което означава, че новите (променени) приложения и изисквания към файловете важат за данъчен период - март 2013 г.

 

Промени, свързани с доставките на услуги между клонове

и структурни звена, установени на територията на България

и друга държава членка

     

В чл. 3 от ППЗДДС са направени изменения, свързани с доставките между клонове и структурни звена в рамките на едно и също лице, които се намират на територията на различни държави членки.

С чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС вече е регламентирано, че между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или струк-турни звена, установени на територията на страната, ще е налице само доставка на стока, за която се прилагат общите правила на закона, но няма да е налице доставка на услуга. До края на миналата година между тези лица беше налице и доставка на услуга в случаите, когато възнаграждението включваше и надбавка (надценка).

Очевидно след направената промяна, когато между тези лица се дос-тавят услуги, дори възнаграждението за последните да съдържа и надценка, вече няма да се прилагат правилата за доставка на услуга. Последното твърдение се потвърждава изцяло и от променената ал. 6 на чл. 3, която вече регламентира, че не е налице доставка на услуга между тези лица, а е налице вътрешен оборот, при това независимо как е ценообразувано възнаграждението за услугата - покриване на разходи или покриване на разходи плюс надценка.

Резултатът от промяната в чл. 3 е свързан с това, че доставчикът на услугите вече няма да е длъжен да ги документира по реда на ЗДДС, т.е. ще се издават някакви вътрешни счетоводни документи, но не и фактури. За получателите на услугите няма да възниква задължение за самооблагане, когато са установени на територията на страната.

Тук остава открит въпросът дали за тези лица би възниквало право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки/услуги, с които се извършват тези т.нар. “недоставки”. В правилника този въпрос не е намерил решение, което на практика означава, че бизнесът ще носи този риск, че при ревизионно производство органите по приходите могат да откажат право на приспадане на данъчен кредит за придобити стоки/услуги, използвани за извършването на тези услуги, които на основание чл.3, ал.6 са дефинирани като “недоставки”.

 

Промени, сързани с корекция на данъчен кредит

в посока увеличение

Във връзка с промяната в чл.79, ал.8 от ЗДДС е променен и чл.67 от ППЗДДС. До края на 2012 г. разпоредбата на чл.79, ал.8 от ЗДДС се прилагаше в много ограничен брой хипотези, а именно в случаите, когато лицата са ползвали частичен данъчен кредит и впоследствие започнат да извършват с придобитите стоки/услуги само облагаеми доставки по чл. 69 от закона. В тази хипотеза лицата имаха право да увеличат размера на ползвания навремето частичен данъчен кредит.

     

След 1 януари 2013 г. разпоредбата на чл.79, ал. 8 от ЗДДС е променена, като е добавена и още една хипотеза. Става въпрос за случаите, когато лицата навремето не са ползвали изобщо право на приспадане на данъчен кредит, но впоследствие започнат да извършват с придобитите стоки/услуги само облагаеми доставки, те ще могат да упражнят право на данъчен кредит за придобитите стоки/услуги.

Тъй като има редица случаи, в които тогава не е ползван данъчен кредит, а за лицата вече такова право е налице, то разпоредбата на чл.79, ал. 8 от ЗДДС ще намери по-широко приложение. Редът и размерът за упражняване на данъчния кредит са регламентирани именно в чл. 67 от ППЗДДС.

Видно от промените, с чл. 67, ал.1, т. 2 от ППЗДДС е въведена формула, по която лицата ще определят размера на данъчния кредит, който могат да упражнят във връзка с обстоятелството, че вече използват придобитите стоки/услуги само за облагаеми доставки по чл. 69 от закона.  Формулата отчита срока, през който придобитите стоки/услуги тепърва ще се ползват за извършване само на облагаеми доставки, като подобно на чл.79, ал.6 от закона се прави разграничение дали стоките/услугите са движими или недвижими вещи. За да илюстрираме промяната, ще разгледаме следния пример.

Банка е закупила сграда през 2010 г. с два равностойни етажа. При покупката доставчикът е начислил ДДС в размер на 100 хил. лв., като за начисления данък банката не е упражнила право на приспадане на данъчен кредит, тъй като извършва със сградата освободени доставки на финансови услуги. През февруари 2013 г. вторият етаж на сградата започва да се отдава под наем на юридически лица, т.е. с втория етаж на сградата банката ще извършва в бъдеще само облагаеми доставки. В тази връзка на основание чл.79, ал.8 от ЗДДС през 2013 г. (годината на възникване на основанието за корекция) за банката ще възникне право да упражни данъчен кредит за начисления данък (50 хил. лв.= 1/2 от 100 хил. лв.), относим към втория етаж на сградата. Размерът на данъчния кредит се определя по формулата, разписана в чл. 67, ал.1, т. 2 от ППЗДДС, а именно:

      ДК = ДДС х 1/20 х БГ, където:

- ДК е размерът на данъчния кредит с право на приспадане;

- ДДС е размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;

- БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, без годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на производството, закупуването, придобиването или вноса.

В разглеждания пример показателят БГ ще е равен на 16, тъй като срокът започва да тече от 2014 г. (без 2013 г. - годината на възникване на основанието за корекция до 2030 г., когато изтича 20-годишният срок от придобиването на сградата).

Размерът на данъчния кредит, изчислен по горецитираната формула, е:

ДК = 50 хил.лв. (начисленото от доставчика ДДС, относимо към втория етаж)  х  1/20  х 16, следователно ДК = 40 хил. лв.

На основание чл. 67, ал. 2 от ППЗДДС упражняването на правото на данъчен кредит по ал. 1, т. 2 се извършва чрез издаване на протокол, който съдържа:

1. номер, дата;

2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

3. основание за извършване на корекцията (в случая чл. 79, ал. 8 от ЗДДС във връзка с отдаването под наем на сградата);

4. описание на стоката или услугата;

5. начислен данък с право на приспадане на частичен данъчен кредит или начислен данък, за който не е упражнено право на приспадане (в случая 50 хил.лв.).

6. брой години по ал. 1 (в случая 16 години);

7. коефициент по ал. 1, т. 1 (в случая не се ползва коефициентът, следователно този реквизит не се посочва);

8. размерът на увеличения данъчен кредит по ал. 1, т. 1 или частта на размера на данъчния кредит по ал. 1, т. 2 (в случая 40 хил.лв.).

Редът за упражняване на данъчния кредит е по-особен и е регламентиран в чл. 67, ал. 3 - 6 от ППЗДДС. Тези разпоредби не са променени и за съжаление регламентират доста особен ред на упражняване на кредита. 

Съгласно чл. 67, ал. 3 от ППЗДДС протоколът се издава на последния ден от данъчния период, през който са настъпили обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона. В разглеждания по-горе пример протоколът ще е с дата на издаване 28 февруари 2013 г. Изключително важно е да се отбележи, че този протокол не се отразява в дневника за покупки за данъчен период февруари 2013 г. 

Последният на основание чл. 67, ал. 4 от ППЗДДС ще се отрази в дневника за покупките и в справка-декларацията за последния данъчен период на годината, в която изтича срокът по ал.1 и при условие, че стоките или услугите са използвани само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от закона за периода от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона до последния ден на този последен данъчен период. Това означава, че в разглеждания пример протоколът ще се отрази в дневника за покупките за данъчен период декември 2030 г., т.е. едва 17 години след издаването му.

На основание чл. 67, ал. 5 ако евентуално лицето се дерегистрира преди края на 2030 г., протоколът се отразява в дневника за покупките и в справка-декларацията за последния данъчен период, т.е. в периода на дерегистрацията.

Ако преди края на 2030 г. лицето извърши облагаема по чл. 69 от закона доставка на стока или услуга, протоколът се отразява в дневника за покупките и в справка-декларацията за данъчния период, през който данъкът за последващата доставка е начислен (чл.67, ал.6 от ППЗДДС).

Обръщам изрично внимание, че документите за придобиването на стоките/услугите трябва да са отразени в дневника за покупките в срока по чл.72 от закона (очевидно тъй като не е ползван данъчен кредит отразяването е в колона покупки без право на данъчен кредит). В противен случай на основание чл. 67, ал. 7 от ППЗДДС данъчният кредит не може да бъде упражнен.

     

За мен тази разпоредба е изключително рестриктивна, тъй като е много вероятно данъчните документи за придобиването да не са отразени в дневника за покупките по простата причина, че по тях за лицата не е възниквало право на данъчен кредит. От тази гледна точка е възможно, когато тези документи не са отразени в дневника за покупките, на лицата да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 79, ал. 8 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че режимът на чл.79, ал.8 от ЗДДС във връзка с чл. 67 от ППЗДДС е приложим и за случаите, в които лицата не са ползвали право на данъчен кредит за леки автомобили например, но впоследствие започнат да извършват с тези леки автомобили само облагаеми доставки (например започват да ги отдават под наем или да извършват с тях транспортни услуги). По мое мнение тези разпоредби би следвало да се прилагат и в случая, когато е придобит лек автомобил, но лицето не е покривало изискването за “основна дейност с леки автомобили” към датата на придобиването, но впоследствие покрие критериите за основна дейност.

В тези случаи би следвало лицето да може да упражни данъчен кредит за лекия автомобил, като приложи формулата на чл. 67, ал. 1, т. 2, буква “б”. За съжаление при реда, регламентиран в чл. 67, ал. 3 - 6, правото на кредит ще се упражни едва през декември на годината, в която изтича 5-годишният срок от придобиването или в последния период на дерегистрация, или в периода на последваща продажба.

По отношение на леките автомобили трябва да се има предвид и промяната на чл. 50 от ЗДДС, в сила от 1 януари 2013 г., по-конкретно новата ал. 2 на чл. 50. Тази разпоредба регламентира, че последващата доставка на лек автомобил, за който не е приспаднат данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, няма да е освободена доставка (т.е. ще е облагаема), ако лицето е упражнило право на данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 8 от ЗДДС.

Да си представим, че при придобиването не е ползван данъчен кредит за лек автомобил на основание чл. 70 от закона. Впоследствие обаче лицето започва да извършва с лекия автомобил само облагаеми доставки (отдава го под наем или осъществява транспортни услуги с него, или вече покрива критерия за “основна дейност” с леки автомобили), във връзка с което през декември на годината, в която изтича 5-годишният срок от придобиването, лицето упражнява и правото на данъчен кредит по чл. 79, ал. 8 от ЗДДС. Впоследствие лицето ще продава лекия автомобил. Тъй като то е упражнило право на кредит по чл. 79, ал. 8 (независимо че кредитът е в по-малък размер), то последващата доставка на този автомобил ще е на общо основание облагаема, а не освободена по чл. 50, ал.1, т. 2 от ЗДДС.

По мое мнение е възможен и вариантът лицето да не упражни правото на кредит по чл. 79, ал. 8 от ЗДДС, т.е. да не отрази протокола в дневника за покупки за декември на годината, в която изтича 5-годишният срок от придобиването (съответно в месеца на дерегистрация или в месеца на последващата доставка). В този случай по мое мнение данъчният кредит не е упражнен, следователно чл. 50, ал. 2 от ЗДДС е неприложим, респективно при последващата доставка би могло да не се начислява данък на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

На последно място по отношение на този режим трябва да бъде коментиран и един преходен параграф - § 23 от ПЗР на ПИД на ППЗДДС. Той регламентира, че в случаите по чл. 67, ал. 1, т. 2, за които обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили преди влизане в сила на измененията, протоколът по чл. 67, ал.2 се издава в срок до 30 април. За целите на определянето частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане се смята, че обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили през 2012 г. Нека илюстрираме тази разпоредба със следния пример:

През 2010 г. дружество е закупило лек автомобил за нуждите на управленската дейност, поради което при закупуването за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. През 2011 г. обаче дружеството е започнало да отдава автомобила под наем, т.е. да извършва с него само облагаеми доставки. По силата на §23 от ПЗР на ПИД на ППЗДДС дружеството ще може да ползва като данъчен кредит част от начисления при закупуването ДДС. За целта то трябва да издаде протокол по чл. 67, ал. 2 от правилника най-късно до 30 април 2013 г. При определяне на размера на данъчния кредит ще се счита, че обстоятелствата за извършване на корекция обаче са възникнали не през 2011 г. (когато е започнало отдаването под наем), а през 2012 г. Това означава, че показателят “брой години” от формулата в чл.67, ал.1, т. 2, буква “б” ще е равен на 2 (броят години от 2013 до 2014). Следователно в издадения протокол лицето ще определи размер на данъчния кредит 2/5 от начисления при закупуването ДДС. Този протокол няма да се отрази в дневника за покупки за данъчния период на издаването му, а ще се отрази в дневника за покупки за декември 2014 г. (когато изтича 5-годишният срок от придобиването на автомобила) или през данъчния период на дерегистрация или последваща продажба (ако тези две обстоятелства настъпят преди края на 2014 г.).

 

Промени, свързани с документирането на доставките

 

Във връзка със законовите промени в чл.114, ал. 9, че издаването на електронни фактури е допустимо само когато такова документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие, в чл. 78, ал.11 от правилника е конкретизирано, че за мълчаливо съгласие ще се приема обстоятелството, че фактурата е обработена по някакъв начин от получателя (например чрез осчетоводяване или чрез отразяване в дневника за покупките), както и фактът, че получателят е направил плащане по тази фактура.

Във връзка с промените, свързани с реквизитите на фактурите, са направени и съответните изменения в ППЗДДС, по конкретно чл. 79 от него.

В чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС е регламентирано, че фактура/известие се издава по реда на закона и когато не възниква задължение за начисляване на данък в следните случаи:

ü При доставка на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на друга държава членка. За тази доставка във фактурата задължително, като основание за неначисляване на данък, се посочва текстът  “чл. 141 2006/112/ЕО”. Независимо че в правилника не е регламентирано нищо друго, обръщам изрично внимание, че промяната в чл. 114, ал. 4 от ЗДДС също трябва да се съобрази при тези доставки. След 1 януари 2013 г. на основание чл. 114, ал. 4 от закона, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата трябва да се посочи и текстът “обратно начисляване”. При тристранните операции данъкът за придобитите стоки е изискуем от лицето придобиващ в тристранна операция. От тази гледна точка за доставката от посредник към придобиващ в тристранна операция данъкът ще е изискуем от получателя. Ето защо по мое мнение освен текста “чл. 141 2006/112/ЕО” посредникът трябва да посочи във фактурата и текстът “обратно начисляване”;

ü При доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице или лице, регистрирано на основание чл. 97а, 99 и 100, ал. 2 от закона в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната. В този случай във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва "чл. 113, ал. 9";

ü При доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона или правилника;

ü При доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия. Във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва - съответната разпоредба на закона;

ü При вътреобщностна доставка на стоки. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва текстът "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона. Това е необходимо, тъй като при ВОД на стоки съгласно изискванията на директивата данъкът е изискуем от получателя, който извършва вътреобщностното придобиване.

Извън изрично регламентираните по-горе случаи, които не са изчерпателни, по мое мнение във фактурата трябва да се посочва текстът “обратно начисляване” и за други доставки, тъй като така изисква чл.114, ал.4 от ЗДДС. Цитираната разпоредба е обща и въвежда задължение за доставчика след 1 януари 2013 г. да вписва текста “обратно начисляване” за всички доставки, за които данъкът е изискуем от получателя. По директива задължение за обратно начисляване е налице и при други доставки, за които не виждаме регламентация в правилника. Такива са:

ü Доставка на стоки с монтаж и инсталация от името или за сметка на доставчика, с място на изпълнение в друга държава членка (където се монтира/инсталира стоката), когато получателят е регистрирано за целите на ДДС лице в тази друга държава членка. В този случай Директива 2006/112/ЕО също изисква данъкът да е изискуем от получателя по доставката. Следователно и за такава доставка във фактурата трябва да се посочи текстът “обратно начисляване”.

ü Доставка на електрическа енергия и природен газ чрез мрежи или системи за пренос, която е с място на изпълнение в друга държава членка и получателят е регистрирано за целите на ДДС лице в тази друга държава членка. Мястото на изпълнение на тези доставки се определя по реда на чл.19 от ЗДДС, който е в съответствие с изискванията на директивата и е там, където е установен получателят (данъчно задължено лице). Директивата изисква за тези доставки данъкът да е изискуем от регистрираното лице получател (виж в българския ЗДДС чл.82, ал.2, т.1). Следователно ако получателят е установен в друга държава членка и е регистриран за целите на ДДС, данъкът също би трябвало да е изискуем от него. В тази връзка във фактурата по мое мнение също трябва да се посочи текстът "обратно начисляване".

ü Доставките на отпадъци и услуги по преработка и обработка на отпадъци, за които доставчикът прилага чл.163а от закона. При тези доставки, когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът не се начислва от доставчика. Същият е изискуем от получателя, следователно във фактурата, издадена от доставчика, освен основанието за неначисляване "чл.163а от закона" трябва да се посочи и текстът "обратно начисляване".

В чл.79, ал.3 от ППЗДДС е регламентирано, че  доставки на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, включително за дистанционни продажби с място в друга държава членка, се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Това би следвало да се отнася за случаите, когато за доставката на стоки данъкът не е изискуем от получателя. Аргументът ми в тази  посока е една разпоредба от закона, която регламентира обратния случай, а именно разпоредбата на чл.111а, ал.5 от ЗДДС.

Като основен принцип след 1 януари 2013 г. на основание чл.111а, ал.1 от ЗДДС всяка доставка, която е с място на изпълнение в България, трябва да се документира с фактура, отговаряща на изискванията на българското ДДС-законодателство. От този основен принцип е въведено изключение с чл.111а, ал.5 от ЗДДС. Цитираната разпореба регламентира, че фактурата не следва да отговаря на изискванията на българското ДДС-законодателство, когато:

1. доставката е с място на изпълнение в България;

2. данъкът за доставката е изискуем от получателя;

3. доставчикът не е установен в България и няма постоянен обект в България, от който извършва доставката;

4. доставчикът е установен в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който извършва доставката.

При кумулативност на изброените по-горе четири условия доставката не се документира с фактура, отговаряща на изискванията на българското ДДС-законодателство. Тъй като разпоредбата на чл.111а от ЗДДС е в съответствие с последните промени в директивата по повод на документирането на доставките, подобна разпоредба би следвало да съществува и в ДДС законите на другите държави членки. Ако това е така, когато доставката е с място на изпълнение в друга държава членка, но данъкът е изискуем от получателя там и доставчикът е българско лице (което не разполага с постоянен обект в другата държава членка, от който извършва доставката) ДДС законът в тази друга държава членка би следвало да не изисква този български доставчик да документира доставката, съгласно изискванията на ДДС закона в тази друга държава членка.

Очевидно обаче, когато данъкът за доставката на стока например не е изискуем от получателя, както и в случаите, когато българският доставчик разполага с постоянен обект на територията на другата държава членка, би следвало доставката на стока да се документира при спазване на изискванията на тази друга държава членка. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.79, ал.17 от ППЗДДС, съгласно която при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.21, ал.4 от закона дава изключение от общото правило на чл.21, ал.2 за мястото на изпълнение на доставка на услуги. Така ако се извършва например услуга, свързана с недвижим имот, който се намира в друга държава членка, на основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата ще е държавата членка, където се намира имотът. Следователно на основание чл.79, ал.17 от ППЗДДС доставката ще трябва да се документира от българския доставчик с фактура, която отговаря на ДДС-законодателството в държавата членка, където е имотът.

От тази гледна точка е възможно  европейски фирми получатели да изискват от българските доставчици да издават фактури, отговарящи на ДДС-законодателството в другата държава членка. Дори практиката ми на консултант вече се сблъска с примери в тази посока. Ето защо подобно фактуриране не трябва да буди притеснение в българските доставчици. В същото време изрично искам да обърна внимание, че когато доставката е с място на изпълнение в другата държава членка, но данъкът не е изискуем от местния получател, най-вероятно българската фирма трупа обороти за регистрация в тази друга държава членка. От тази гледна точка трябва да се внимава, за да не се пропусне моментът, в който в другата държава членка е възникнало задължение за регистрация, съгласно изискванията и праговете за регистрация в тази друга държава членка.

По отношение на документирането на доставките, за които е приложима специалната схема на облагане на маржа (стоки втора употреба и обща туристическа услуга), също има промени. Във фактурите за тези доставки като основание за неначисляване на данък вече няма да се посочва съответната разпоредба в закона, а ще се изписва изрично текстът:

§    "режим на облагане на маржа - туристически услуги" - за доставките на обща туристичеса услуга (виж чл.79, ал.5 от ППЗДДС);

§ "режим на облагане на маржа - стоки втора употреба", или "режим на облагане на маржа-произведения на изкуството", или "режим на облагане на маржа-предмети за колекции и антикварни предмети" (виж чл.89, ал.1 от ППЗДДС).

 

Промени, свързани със самофактурирането

 

В правилника са направени и промени, свързани с т.нар. самофактуриране от страна на получателя по доставката. Въвежда се възможност (каквато досега нямаше), а именно самофактуриране да се прилага и в случаите, когато  доставчикът и получателят са лица, установени на територията на България и друга държава членка.

Досега режимът на самофактуриране се прилагаше само ако доставчикът и получателят са установени в страната, което на практика обезсмисляше в известна степен възможността за самофактуриране. Очевидно с последните промени в правилника, по конкретно новият чл.79б, самофактуриране вече ще може да се прилага и в случаите, когато доставчик и получател са разположени на териториите на различни държави членки (в страната и в друга държава членка). В чл.79б от ППЗДДС са разписани различните видове хипотези, като е уточнено на кое законодателство трябва да отговаря издадената фактура във връзка със самофактурирането.

Независимо че новата разпоредба на чл.79б от ППЗДДС в няколко алинеи регламентира различни хипотези, основният принцип, който на практика е заложен, е, че когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият в друга държава членка, документирането на доставката трябва да се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката (чл.79б, ал.1 от ППЗДДС). Алинеи 2-7 на чл.79б не казват нещо по-различно от този основен принцип, дори напротив - препотвърждават го и без значение дали става дума за доставка на стока или услуга, при самофактурирането получателят ще трябва да издаде фактура, която отговаря на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

Други условия за тези случаи на самофактуриране (между лица, установени в различни държави членки) не са поставени, следователно важи единствено регламентираното в закона в чл.113, ал.11, а именно, че самофактурирането може да се приложи, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от доставчика на стоките или услугите. В тази връзка с чл.79б, ал.8 от ППЗДДС е регламентирано, че страните по предварителното споразумение при необходимост могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемане на фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице - доставчик.

 

Промени, свързани с VIES-декларацията

 

В чл.117, ал.4 от ППЗДДС е направена промяна, съгласно която получено авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция вече няма да се отразява във VIES-декларацията. Това означава, че издадена фактура за авансово плащане ще се отрази във VIES-декларацията за данъчния период, в който настъпи данъчното събитие за доставката от посредника към придобиващия.

 

Промени, свързани със срока за подаване на опис

на наличните активи към датата на регистрация

 

Във връзка със законовите изменения навсякъде и в разпоредбите на правилника са направени съответните промени, касаещи срока за подаване на опис на наличните към датата на регистрация активи. Считано от 1 януари 2013 г., срокът за подаване на описа е увеличен на 45 дни.