Петък, 01 Февруари 2019 10:13 In Въпроси и отговори по ЗКПО Tags

Данъчно третиране по реда на ЗКПО на установена от органите по приходите липса на стоки, която не е намерила счетоводно отражение

Въпрос: Към 31.12.2018 г. в баланса са посочени като налични материални запаси – стоки, с балансова стойност 90 000 лв. На 18.01.2019 г. е извършена инвентаризация на наличностите на материални запаси от органи по приходите. Изискана е оборотна ведомост към датата на проверката, от която е установено, че към 18.01.2019 г. наличните стоки са на стойност 50 000 лв. Тъй като материалните запаси са динамична величина, при проверката са изискани и документите, обосноваващи придобиването и изразходването на стоки в периода от 01.01.2019 г. до датата на проверката. От представените от дружеството документи е установено, че през този период са отписани поради продажба стоки на стойност 30 000 лв. и са придобити стоки на стойност 10 000 лв.

Приложимата от дружеството счетоводна база са Националните счетоводни стандарти, като същото прилага метода на средно претеглената стойност за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление[1].

От изложеното е видно, че към датата на проверката е налице разлика между стойността на фактичаската наличност на материалните запаси и стойността им, отразена в счетоводството, а именно:


АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание

Четвъртък, 26 Април 2018 08:26 In Социално осигуряване Tags

ВЪПРОС: Изпълнителен директор е освободен от длъжност с прекратяване на договора му за управление и контрол. Съгласно допълнителното споразумение към него при предсрочно прекратяване на договора, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Какви осигурителни вноски се дължат при изплащане на обезщетението?


ОТГОВОР: Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовадейност и продължава до  прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Управителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Видно от цитираните разпоредби на осигурителното законодателство, законодателят е обвързал дължимостта на осигурителни вноски с упражняването на трудова дейност. Обезщетението в размер на 6 брутни заплати няма характер на доход от трудова дейност и върху размера му не се дължат задължителни осигурителни вноски (Разяснение изх. № 3-1424 от 26.06.2017 г. на НАП).

адв. Зорница Димитров, консултант по осигурително право

Вторник, 17 Април 2018 07:06 In Трудово законодателство Tags

ВЪПРОС: На каква база се изчислява размерът на обезщетението поради болест за сметка на работодателя, ако болестта е настъпила по време на ползване на платен годишен отпуск - на база възнаграждението за текущия месец  (възнаграждението, от което е изчислен размерът на платения годишен отпуск) или на база основната заплата на лицето?


ОТГОВОР: Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. От цитираната разпоредба следва, че възнаграждението, което дължи работодателят-осигурител на лицето, представило болничния лист, се
изчислява от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата, изчислена месечно (месечното брутно трудово възнаграждение) включва:
1. основната работна заплата;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда;
4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ;
7. възнаграждението за платен годишен отпуск.
С оглед на гореизложеното, среднодневното брутно трудово възнаграждение се изчислява, като месечното брутно трудово възнаграждение, което включва и възнаграждението за платен годишен отпуск, се раздели
на броя на дните, за които то се полага (отработените дни + дните, през които е ползван платеният годишен отпуск). Конкретните изчисления се правят от работодателя.

 

Лариса  Тодорова, експерт по трудово право

Вторник, 17 Април 2018 07:02 In Трудово законодателство Tags

Признават ли се за трудов стаж дните в неплатен отпуск при втория работодател?


ОТГОВОР: Съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се посочва, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Видно от двете разпоредби в една календарна година само 30 работни дни неплатен отпуск, без значение по колко трудови правоотношения е разрешен такъв вид отпуск, се признават за трудов и осигурителен стаж.

 

Лариса Тодорова, експерт по трудово право

Петък, 13 Април 2018 07:23 In Въпроси и отговори по ЗДДС Tags

ВЪПРОС: Сключваме договори за оперативен лизинг на превозни средства. През времето на действие на договорите превозните средства са заведени в дружеството като дълготрайни активи. След приключване на договорите за оперативен лизинг, превозните сред ства вече са предмет на покупко-продажба, като продажбите не са с инцидентен характкер. Предвид разпоредбата на чл.64, ал.1, т.3 от ППЗДДС, следва ли данъчните основи на продадените автомобили, предмет на договорите за оперативен лизинг, да се вземат предвид при определянето на коефициента за частичен данъчен кредит?


ОТГОВОР: Коефициентът за частичния данъчен кредит се определя като съотношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит - числител, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности - знаменател. Оборотът на доставките с право на данъчен кредитчислител, включва данъчните основи на доставките, посочени в чл.73,ал.3 от ЗДДС, а оборотът на доставките от всички  извършвани от лицето доставки и дейности - знаменател, на тези, посочени в чл. 73, ал.4 отЗДДС. Трябва да се има предвид обаче че с разпоредбата на чл.64, ал.1 и ал. 2 от ППЗДДС са дадени допълнителни пояснения относно доставки, които не се включват (не се вземат предвид) при изчисляване на коефициента. Сред тези, посочени в чл.64, ал.1 от ППЗДДС, фигурират и доставките на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност.

В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане, в действащите им редакции от 25.03.2018 г., не се съдържат правила, които да регламентират кога един дълготраен актив се приема, че е използван от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност.
В тази връзка възниква въпросът относно тълкуване на понятието „дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност”.
Отговор на възникналия въпрос се съдържа в решение от 06.03.2008 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-98/07. СЕС заключава, че чл. 19, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „дълготрайни активи, ползвани от данъчно задълженото лице за целите на стопанската му дейност“ не включва превозните средства, които дадено лизингово предприятие придобива с цел да ги отдава под наем и впоследствие да ги продаде след изтичането на срока на договорите за лизинг, при положение че продажбата на посочените превозни средства след края на тези договори е неразделна
част от обичайните икономически дейности на предприятието.
В цитираното решение СЕС посочва, че посоченото в член 19 от Шеста директива понятие „дълготрайни активи“ не трябва да включва стоки, чието придобиване и впоследствие продажба са неразделна част от облагаемата с ДДС обичайна дейност на данъчно задълженото лице. Действително, когато придобиването и разпореждането са част от тази обичайна дейност, те изискват придобитите от данъчно задълженото лице стоки и услуги да бъдат използвани при  осъществяване на неговите облагаеми дейности. Ето защо оборотът от разпореждането с тези стоки трябва да се вземе предвид при изчисляването на подлежащата на приспадане част, за да може тя да отрази обичайните дейности на
данъчно задълженото лице и следователно частта при ползването на стоките и услугите с двойно предназначение за облагаемите дейности.
В противен случай тази част при ползването не би позволила на данъчно задълженото лице да получи възстановяването на ДДС, което то има право да претендира, и целта за неутралност на общностната система на ДДС не би била постигната.
Съобразявайки цитираното решение на СЕС, данъчните основи от продажбите на въпросните превозни средства следва да бъдат включени при определяне на оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от ЗДДС.

Моника Петрова,  данъчен експерт

Вторник, 13 Март 2018 07:07 In Трудово законодателство Tags

ВЪПРОС: Формира ли се извънреден труд при превръщането на нощен труд в дневен при работа, за която е въведено на сумирано отчитане на работното време?


ОТГОВОР: Въпросът третира изчисляването и заплащането на отработеното време. За всеки работник или служител в края на периода, за който е  становено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд, съгласно чл. 18, ал.3 от НСОРЗ).
Нормата на продължителност на работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място.
Фактически отработеното време се отчита в часове, които за нуждите на изчисляване на работното време, както и за нуждите на заплащането на трудовото възнаграждение и пресмятането на трудовия стаж, се превръщат в дни. Броят на отработените дни, за нуждите на заплащането на отработеното време, се установява, като отработените часове през месеца,след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят на дневната продължителност на  работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време (чл. 18, ал.3 от НСОРЗ). Това преизчисляване на часовете нощен труд в дневен се извършва по реда на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ при смени с 4 и повече часа нощен труд, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часово) и нощното (7-часово) работно време, установена за подневното отчитане на работното време за съответния месец, през който е положен трудът. В този смисъл приравняването на нощните часове в дневни, съгласно чл. 9, ал.2 от НСОРЗ се извършва само за нуждите на заплащането на отработеното време. Преизчисляването на нощните часове в дневни и към настоящия момент се извършва при изчисляване на трудовия стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ регламентира само и единствено заплащането на труда, а не отчитането на работното време, поради което часовете, получени от преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не формират извънреден труд, а указват заплащане на трудово възнаграждение. Извънредният труд има своята правна уредба в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Предвид това обстоятелство, с влизането в сила от 01.01.2018 г. на нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, коефициентът за преизчисляване, посочен в чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, ще е приложим и при нормирането на труда - при изчисляването на нормата на продължителност на работното време по чл. 9б от НРВПО, което се прави преди започване на работа по графика за отчетен период. Тогава приложението на коефициента ще има отношение и към отчитане на  тработеното време, а оттам и за извънредния труд.
Считано от 01.01.2018 г.  се прилага и нормата на чл. 9г от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата на продължителност на работното време, определена по реда на чл. 9б от НРВПО, тези часове са извънреден труд и следва да се отчитат по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда. В тези случаи отчитането на часовете извънреден труд се извършва без превръщане на нощните часове в дневни.

Теодора Дичева, експерт по трудово право

Вторник, 13 Март 2018 07:00 In Социално осигуряване Tags

ВЪПРОС: Дружество има сключени рамкови договори за срок от една година с няколко физически лица, които притежават популярни YOUTUBE канали в интернет платформата YOUTUBE. В каналите на лицата се публикуват авторски произведения на техните собственици. Физическите лица получават  ъзнаграждение на база на периодична извадка за осъществени кликове, получавана от GOOGLE.  Доходите от тази услуга се получават единствено когато кликовете са осъществени върху уникален авторски продукт.
Дължат ли се осигурителни вноски върху получените възнаграждения?
ОТГОВОР: На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата,  зкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.
Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или
3. В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването му.
Предвид изложеното, авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Следователно, само в случай че доходите, които дружеството изплаща на физически лица, са за отстъпено право на използване на публикуваните от лицата авторски произведения и в изплатените суми не са включени и възнаграждения за полагания труд по тяхното създаване, върху същите не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски от дружеството в качеството му на платец на доходите. Въпреки това в зависимост от начина, по който осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал, от който получават доходи, за лицата може да възникне задължение за осигуряване по съответния ред на КСО и ЗЗО (Разяснение изх. № 24-38-28 от 29-06-2017 г. на НАП).

 

адв. Зорница Димитрова, консултант по осигурително право

Понеделник, 22 Януари 2018 08:01 In Въпроси и отговори по ЗДДС Tags

ВЪПРОС: При ревизия на наш доставчик е оспорен характерът на една от доставките към нас. Доставката на услуга за която той е приел че е приложима разпоредбата на чл.163а от ЗДДС е призната за облагаема доставка и от негова страна е следвало да бъде начислен данък върху добавената стойност по общия ред. Сега доставчикът ни иска да върнем фактурите, издадени през 2016 г., в които данък върху добавената стойност не е посочен на отделен ред и да ни издаде нови фактури с посочен данък на отделен ред. Тъй като са изтекли 12 месеца от датата, на която е извършена услугата, ще имаме ли право да си приспаднем като данъчен кредит посочения във фактурата данък?

ОТГОВОР: В случаите, когато е налице грешно данъчно третиране, следва да се коригира грешно издаденият документ, като се издаде коректен документ. Когато се установи, че има грешно данъчно третиране на доставката, следва да се приеме, че корекцията може да се извърши и след изтичането на срока по чл.72, ал.1 от ЗДДС, ако в рамките на същия срок получателят по доставката е отразил некоректно издадената фактура в дневника за покупки. В този случай, срокът по чл.72, ал.1 от ЗДДС ще се смята спазен от правоимащото лице, което ще го упражни въз основа на коректно издадения данъчен документ.
В случаите, когато получател по една доставка не е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на закона поради грешно данъчно третиране на доставката, в резултат на което данъчно задълженото лице не разполага с коректна фактура с начислен данък, наличието на което е основна предпоставка за упражняването му, срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит следва да се смята за спазен, независимо от  обстоятелството, че коректният данъчен документ е издаден след изтичане на 12-месечния срок, предвид факта, че получателят е отразил погрешно издадения документ в рамките на срока по чл.72, ал.1 от ЗДДС.
Това становище се поддържа от приходната администрация в писмос изх. № 20-00-125/24.06.2016 г. относно прилагането на чл.72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране.

Моника Петрова, данъчен експерт

Вторник, 16 Януари 2018 08:32 In Трудово законодателство Tags

ВЪПРОС: Изплаща ли се обезщетение за оставане без работа при освобождаване по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа?
ОТГОВОР: Когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа работодателят има право да прекрати трудовия му договор, като отправи писмено предизвестие (чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ).
При прекратяване на трудовия договор на това основание не се изплаща обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи само когато основанието за прекратяване на трудовия договор е измежду изрично посочените в разпоредбата, а това по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е посочено.
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор на някое от следните основания:
*закриване на предприятието или на част от него;
* съкращаване в щата;
* намаляване обема на работа;
* спиране на работата за повече от 15 работни дни;
* при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
* когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Лариса Тодорова, юрист по трудово право

ВЪПРОС: Ако фискалното устройство бъде фискализирано през текущата година, колко страници трябва да има неговата касова книга?
ОТГОВОР: Изискването за водене на книгата за дневни финансови отчети и начинът на воденето й са регламентирани в чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно тази правна норма лицето съхранява отчетите в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко фискално устройство (ФУ) и съдържаща страници за всеки календарен ден. Отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет се съхраняват в хронологичен ред в книгата. На първа страница на книгата се отразяват данните на задълженото лице, наиме- нованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждането им в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване. В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период, които отчети също се съхраняват в книгата на страницата за датата на последния ден от периода.
Дните, в които обектът не е работил се вписват на съответната страница на книгата с текст „неработен ден”, а когато няма регистрирани продажби, подлежащи на регистрация, се вписва ”няма регистрирани продажби”, като тези вписвания се  удостоверяват с подпис. Единствено при фискални устройства, които не притежават операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Ако фискалното устройство има тези операции, те се регистрират в него, а не в книгата за дневните  финансови отчети (чл. 33, ал.1 и 2 на Наредба № Н -18/2006 г.)


Катя Гущерска, данъчен експерт
адв. Зорница Димитрова, консултант

Страница 1 от 20

Практики на НАП