Приложение указание ЗБДОО

2021 година
Таблица за размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), за здравно осигуряване (ЗО) и за учителски пенсионен фонд (УчПФ) - по осигурени лица и разпределение между осигурител /осигуряващ/ и осигурено лице.

Loading...

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ Изх. № 24-38-68 София 29.07.2020 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-38-68

София 29.07.2020 г.

Относно: Прилагане Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №-13) във връзка с чл. 138а от Кодекса на труда (КТ)

Фактическа обстановка:

На основание чл.138а, ал.2 от КТ работодателят, считано от 13.03.2020 г., е въвел непълно работно време в предприятието (с дневна продължителност 4 часа) за работниците, които работят на пълно работно време. За тези работници и служители работодателят получава средства като компенсации, съгласно § 6 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Въпрос:

Как следва да се отразят часовете в т. 16, позиция 3 и 4 на декларация обр. №1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 за въпросните лица през месец март при условие, че до 12 март лицата са работили на 8 часа, а след тази дата на 4 часа?

Становище:

Съгласно чл.138а, ал. 2 от КТ (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи едностранно за целия период на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановеното за периода на изчисляване на работното време. Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия, могат да се възползват от правната възможност, дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановление № 55 от 30 март 2020 г.). Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП. В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Предвид чл. 1, ал. 5 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. сумата на компенсацията, която се изплаща за работещи на непълно работно време, е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Предвид посочените разпоредби работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

По отношение попълване на декларация обр. № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 за месец март е необходимо да имате предвид следното:

С оглед посочените нормативни разпоредби и съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1 полетата на т. 16 (Дни в осигуряване - общо) се попълват по следния начин:

-в позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване;

-в позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността (8 часа);

-в позиция 4 в този случай, с оглед различната продължителност на договореното дневно работно време в рамките на месеца (от 1 до 12 март - 8 часа и 4 часа в периода от 13 до 31 март), се попълва в часове среднодневното работно време за месеца. Ако при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.

 

                           Зам.-изпълнителен директор на НАП:

                                                                           Милена Кръстанова

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ - Изх. № 20 - 00 - 124 София 19.08.2020 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Изх. № 20 - 00 - 124

София 19.08.2020 г.

Относно: Постановление № 199 на Министерския съвет от 7 август 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ), обн. ДВ, бр. 71 от 11 август 2020 г.

Във връзка с измененията и допълненията в НООСЛБГРЧ, направени с ПМС № 199 от 7 август 2020 г., и на основание чл. 10, ал. 1, т.10 от Закона за Национaлната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 6 от КСО, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Видно от тези разпоредби правото на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е ехlege (по силата на закона) с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.

На основание чл.4, ал.11 от КСО редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда от наредба, издадена от Министерския съвет. В този смисъл, когато същите лица желаят да се осигуряват за държавното обществено осигуряване, начинът и редът за изразяване на това тяхно волеизявление се уреждат с НООСЛБГРЧ.

От 11 август 2020 г. с направеното изменение в чл. 1, ал. 6 на НООСЛБГРЧ се променя начинът, по който самоосигуряващите сe лица по чл.4. ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, изразяват желанието си да се осигуряват, като за лицата:

1. които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия, достатъчно условие е да продължат да подават в НАП данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО. По силата на посочената разпоредба самоосигуряващите се лица имат задължение да подават данни в НАП относно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно, дните в осигуряване и др. Тези данни от самоосигуряващите се лица се подават с декларации обр. № 1 или обр. № 5, приложение № 1, съответно приложение № З към чл. 2, ал. 1 от Hapeдбa № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13);

2. които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия осигуряването им за държавното обществено осигуряване възниква с подаване на декларация пo утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП (декларация ОКД-5), подписана от самоосигуряващото се лице (чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧ). В тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.

3. които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл. 5, ал, 4, т. 1 от КСО, като в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени данните.

Важно е да се отбележи, че с влизане в сила на изменението на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ самоосигуряващите се лица, които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия или когато същите лица възобновяват осигуряването си, не е необходимо да подават декларация ОКД-5 в компетентната ТД на НАП.

Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС №199 от 07.08.2020 г. същият режим се прилага и за самоосигуряващите се лица по чл, 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до 11 август 2020 г. са подавали данни по чл. 5, ап. 4, т. 1 от КСО.

Съгласно новата ал. 8 на чл. 1 самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, могат да променят вида на осигуряването си за всяка календарна година с подаване на декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

Обръщам внимание, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, подлежат на задължително здравно осигуряване и по реда на чл, 40, ал. 1, т. 2 от 330.

                                   Зам.-изпълнителен директор на НАП:

                                                                      Пламен Димитров

Писмо № 24-38-6 от 15.03.2017 г. на МФ - Прилагане разпоредбите на ЗКПО за разходи за използване на фирмен имот от собственик

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Изх.№ 24-38-6
София, 15.03.2017 г.


Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за използванена фирмен имот от собственик на дружество

Фактическа обстановка:
Дружеството притежава недвижим имот, представляващ къща с двор. Едноличният собственик на дружеството, който е физическо лице, използва безвъзмездно имота за свои жилищни нужди, а също така не заплаща и консумативните разходи, свързани с обитаването на имота (газ, ел. енергия, телефон, интернет). Едноличният собственик не е в никакви правоотношения с дружеството, в т.ч. не полага и личен труд в същото, както и не получава възнаграждение под каквато и да е форма. Консумативните разходи, направени във връзка с използването на имота от собственика, текущо се осчетоводяват като счетоводни разходи и се третират за данъчни цели като „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Поради това с тези разходи дружеството възнамерява да увеличи счетоводния финансов резултат за 2016 г. Едновременно с това, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, дружеството определя на всяко тримесечие окончателен данък за доход от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Този данък е деклариран в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и е внасян в законоустановените срокове. При определяне на данъчната основа за облагане с окончателен данък се вземат предвид всички начислени разходи (консумативни разходи и счетоводни амортизации), с изключение на разходите за данък недвижими имоти, такса за битови отпадъци и разходите за имуществена застраховка на имота.
Във връзка с гореизложеното и с оглед направените промени в ЗКПО (обн. ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), с които се предвижда ред за облагане с данък върху разходите на разходите за лично ползване на фирмени активи, са поставени множество въпроси, които в резюме са следните:

1. Представляват ли „разходи в натура” гореописаните разходи, заплащани от дружеството, но възникващи по повод на използването на недвижимия имот за лични нужди от едноличния собственик?
Дължи ли се в този случай данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО?

2. Ако представляват „разходи в натура”, следва ли разходите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци да се включват в данъчната основа за облагане с данък върху разходите?


3. При определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1 т. 4 от ЗКПО се вземат предвид данъчните амортизации, когато активът е данъчен амортизируем актив. В настоящия случай начисляването на данъчни амортизации е преустановено на основание чл. 59 от ЗКПО, тъй като активът не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от 12 месеца. Означава ли това, че при определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО няма да се вземат предвид никакви амортизации?


4. Ако са налице „разходи в натура”, облагаеми с данък върху разходите, следва ли да продължи начисляването на данък върху доходите от дивидент, представляващ скрито разпределение на печалбата? Следвало ли е в този случай да се определя данък върху дивидентите през 2016 г.?


5. Ако се дължи данък върху разходите, при определяне на данъчния финансов резултат за 2016 г. коя законова норма е приложима – чл. 26, т. 11 от ЗКПО (не се признават за данъчни цели разходите, представляващи скрито разпределение на печалбата) или чл. 206, ал. 1 от същия закон (разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика)?


Становище:
Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 „разходи в натура” е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за  използването им се дължи възнаграждение. Следователно, за да са налице „разходи в натура” по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО активите трябва да се използват както за дейността, така и за лично ползване. В конкретния случай не се касае за „разходи в натура” по смисъла на цитираната разпоредба, защото недвижимият имот се използва единствено за жилищни нужди на собственика на дружеството, а не и за дейността на същото. За пълнота на изложението е необходимо да се има предвид и следното:

С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ е дадено право на работодателите да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от ЗКПО и не може да се прилага за отделни физически лица. На основание чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ не се включват в облагаемия доход по ал. 1 на същата разпоредба доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери). От анализа на цитираните разпоредби е видно, че правото на избор е дадено на лицата, явяващи се работодатели по смисъла на § 1, т. 27 от ЗДДФЛ, както и че то се прилага   спрямо определен кръг физически лица - тези, наети по трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
Следователно за прилагането на правото на избор на първо място е необходимо да се установи дали дружеството (ЕООД) се явява работодател на физическото лице - собственик, съответно дали правоотношението между дружеството и физическото лице попада в кръга на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. От изложената фактическа обстановка става ясно, че между дружеството и едноличния собственик не са налице каквито и да е правоотношения, вкл. същият не упражнява личен труд в дружеството. Това означава, че в конкретния случай е недопустимо дружеството да приложи реда за облагане с данък върху разходите, предвиден в чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
Съгласно дефиницията за „скрито разпределение на печалбата”, дадена в § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО, това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.
Описаната в запитването фактическа обстановка попада в приложното поле на цитираното определение, защото използването на недвижимия имот не е свързано дейността на дружеството, а удовлетворява изцяло частен интерес на собственика на последното. По отношение на определянето на данъчната основа по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за данъка върху дивидента с характер на скрито разпределение на печалбата, както и за целите на преобразуването на
счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, следва да се отбележи, че неоснователно дружеството не е вземало предвид разходите за данък върху недвижимите имоти, за таксата за битови отпадъци и за имуществената застраховка. Сумите, поети за сметка на дружеството, за имуществен данък, такса за битови отпадъци и застраховка на имота се явяват скрито разпределение на печалбата в полза на физическото лице, което ползва имота за жилищни нужди, защото извършването на тези разходи очевидно не е в интерес на дейността на данъчно задълженото лице, а обслужва изцяло частен интерес на неговия собственик (вероятно и на свързани с него лица).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА

Становище № 20-00-1 от 02.01.2014

Относно: Измененията и допълненията в Наредба Н-8 от 2005 г.за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Присъствени и онлайн семинари м. Март

Уважаеми колеги,
Вече с радост можем да обявим, че започваме да се завръщаме към старото нормално. Предлагаме Ви да участвате в първите за настоящата година присъствени семинари, при спазване на мерките за защита от COVID-19.
Тези от Вас, които имат резерви към присъствената форма на обучение, могат да се включат онлайн чрез платформата на ZOOM.

tablica m M


16.03.2021 - 14:00 - Програма:
1. Практически казуси по признаване на правителствени дарения, свързани с програмите за компенсиране на загуби в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка; проекти за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, предизвикано от пандемията с коронавирус COVID-19; проекти за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки и др. Счетоводно отчитане.
2. Преизчисляване на лизинговите договори във връзка с опрощаване/намаляване на наемните вноски.
25.03.2021 - 09:00 - 12:30 - Цветана Янкова -Програма

25.03.2021 - 13:30 - 17:00 -Петя Гинина - Програма
26.03.2021 - 09:00 - 12:30 - Мина Янкова - Програма
26.03.2021 - 13:30 - 17:00 - Лорета Цветкова -Програма
Таксата за участие в целодневен присъствен семинар е с ДДС и включва: лекции, материали, 1 обяд и 2 кафе паузи.
Участниците в уебинар ще получат презентациите на лекторите след приключване на избрания модул.
Отстъпка за втори участник от една фирма 5%, а за трети и всеки следващ - 10%.

Таксата за участие се заплаща по сметка на ЕООД “Плутон 1”
в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
BIC - BPBIBGSF; IBAN - BG89BPBI81701600244715, или в брой.
ЗАЯВЕТЕ УЧАСТИЕ

Подкатегории

Страница 1 от 21