МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ Изх. № 24-38-68 София 29.07.2020 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-38-68

София 29.07.2020 г.

Относно: Прилагане Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №-13) във връзка с чл. 138а от Кодекса на труда (КТ)

Фактическа обстановка:

На основание чл.138а, ал.2 от КТ работодателят, считано от 13.03.2020 г., е въвел непълно работно време в предприятието (с дневна продължителност 4 часа) за работниците, които работят на пълно работно време. За тези работници и служители работодателят получава средства като компенсации, съгласно § 6 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Въпрос:

Как следва да се отразят часовете в т. 16, позиция 3 и 4 на декларация обр. №1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 за въпросните лица през месец март при условие, че до 12 март лицата са работили на 8 часа, а след тази дата на 4 часа?

Становище:

Съгласно чл.138а, ал. 2 от КТ (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи едностранно за целия период на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановеното за периода на изчисляване на работното време. Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия, могат да се възползват от правната възможност, дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановление № 55 от 30 март 2020 г.). Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП. В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Предвид чл. 1, ал. 5 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. сумата на компенсацията, която се изплаща за работещи на непълно работно време, е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Предвид посочените разпоредби работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

По отношение попълване на декларация обр. № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 за месец март е необходимо да имате предвид следното:

С оглед посочените нормативни разпоредби и съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1 полетата на т. 16 (Дни в осигуряване - общо) се попълват по следния начин:

-в позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване;

-в позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността (8 часа);

-в позиция 4 в този случай, с оглед различната продължителност на договореното дневно работно време в рамките на месеца (от 1 до 12 март - 8 часа и 4 часа в периода от 13 до 31 март), се попълва в часове среднодневното работно време за месеца. Ако при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.

 

                           Зам.-изпълнителен директор на НАП:

                                                                           Милена Кръстанова

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ - Изх. № 20 - 00 - 124 София 19.08.2020 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Изх. № 20 - 00 - 124

София 19.08.2020 г.

Относно: Постановление № 199 на Министерския съвет от 7 август 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ), обн. ДВ, бр. 71 от 11 август 2020 г.

Във връзка с измененията и допълненията в НООСЛБГРЧ, направени с ПМС № 199 от 7 август 2020 г., и на основание чл. 10, ал. 1, т.10 от Закона за Национaлната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 6 от КСО, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Видно от тези разпоредби правото на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е ехlege (по силата на закона) с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.

На основание чл.4, ал.11 от КСО редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда от наредба, издадена от Министерския съвет. В този смисъл, когато същите лица желаят да се осигуряват за държавното обществено осигуряване, начинът и редът за изразяване на това тяхно волеизявление се уреждат с НООСЛБГРЧ.

От 11 август 2020 г. с направеното изменение в чл. 1, ал. 6 на НООСЛБГРЧ се променя начинът, по който самоосигуряващите сe лица по чл.4. ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, изразяват желанието си да се осигуряват, като за лицата:

1. които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия, достатъчно условие е да продължат да подават в НАП данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО. По силата на посочената разпоредба самоосигуряващите се лица имат задължение да подават данни в НАП относно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно, дните в осигуряване и др. Тези данни от самоосигуряващите се лица се подават с декларации обр. № 1 или обр. № 5, приложение № 1, съответно приложение № З към чл. 2, ал. 1 от Hapeдбa № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13);

2. които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия осигуряването им за държавното обществено осигуряване възниква с подаване на декларация пo утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП (декларация ОКД-5), подписана от самоосигуряващото се лице (чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧ). В тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.

3. които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл. 5, ал, 4, т. 1 от КСО, като в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени данните.

Важно е да се отбележи, че с влизане в сила на изменението на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ самоосигуряващите се лица, които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия или когато същите лица възобновяват осигуряването си, не е необходимо да подават декларация ОКД-5 в компетентната ТД на НАП.

Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС №199 от 07.08.2020 г. същият режим се прилага и за самоосигуряващите се лица по чл, 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до 11 август 2020 г. са подавали данни по чл. 5, ап. 4, т. 1 от КСО.

Съгласно новата ал. 8 на чл. 1 самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, могат да променят вида на осигуряването си за всяка календарна година с подаване на декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

Обръщам внимание, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, подлежат на задължително здравно осигуряване и по реда на чл, 40, ал. 1, т. 2 от 330.

                                   Зам.-изпълнителен директор на НАП:

                                                                      Пламен Димитров

Писмо № 24-38-6 от 15.03.2017 г. на МФ - Прилагане разпоредбите на ЗКПО за разходи за използване на фирмен имот от собственик

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Изх.№ 24-38-6
София, 15.03.2017 г.


Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за използванена фирмен имот от собственик на дружество

Фактическа обстановка:
Дружеството притежава недвижим имот, представляващ къща с двор. Едноличният собственик на дружеството, който е физическо лице, използва безвъзмездно имота за свои жилищни нужди, а също така не заплаща и консумативните разходи, свързани с обитаването на имота (газ, ел. енергия, телефон, интернет). Едноличният собственик не е в никакви правоотношения с дружеството, в т.ч. не полага и личен труд в същото, както и не получава възнаграждение под каквато и да е форма. Консумативните разходи, направени във връзка с използването на имота от собственика, текущо се осчетоводяват като счетоводни разходи и се третират за данъчни цели като „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Поради това с тези разходи дружеството възнамерява да увеличи счетоводния финансов резултат за 2016 г. Едновременно с това, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, дружеството определя на всяко тримесечие окончателен данък за доход от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Този данък е деклариран в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и е внасян в законоустановените срокове. При определяне на данъчната основа за облагане с окончателен данък се вземат предвид всички начислени разходи (консумативни разходи и счетоводни амортизации), с изключение на разходите за данък недвижими имоти, такса за битови отпадъци и разходите за имуществена застраховка на имота.
Във връзка с гореизложеното и с оглед направените промени в ЗКПО (обн. ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), с които се предвижда ред за облагане с данък върху разходите на разходите за лично ползване на фирмени активи, са поставени множество въпроси, които в резюме са следните:

1. Представляват ли „разходи в натура” гореописаните разходи, заплащани от дружеството, но възникващи по повод на използването на недвижимия имот за лични нужди от едноличния собственик?
Дължи ли се в този случай данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО?

2. Ако представляват „разходи в натура”, следва ли разходите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци да се включват в данъчната основа за облагане с данък върху разходите?


3. При определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1 т. 4 от ЗКПО се вземат предвид данъчните амортизации, когато активът е данъчен амортизируем актив. В настоящия случай начисляването на данъчни амортизации е преустановено на основание чл. 59 от ЗКПО, тъй като активът не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от 12 месеца. Означава ли това, че при определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО няма да се вземат предвид никакви амортизации?


4. Ако са налице „разходи в натура”, облагаеми с данък върху разходите, следва ли да продължи начисляването на данък върху доходите от дивидент, представляващ скрито разпределение на печалбата? Следвало ли е в този случай да се определя данък върху дивидентите през 2016 г.?


5. Ако се дължи данък върху разходите, при определяне на данъчния финансов резултат за 2016 г. коя законова норма е приложима – чл. 26, т. 11 от ЗКПО (не се признават за данъчни цели разходите, представляващи скрито разпределение на печалбата) или чл. 206, ал. 1 от същия закон (разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика)?


Становище:
Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 „разходи в натура” е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за  използването им се дължи възнаграждение. Следователно, за да са налице „разходи в натура” по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО активите трябва да се използват както за дейността, така и за лично ползване. В конкретния случай не се касае за „разходи в натура” по смисъла на цитираната разпоредба, защото недвижимият имот се използва единствено за жилищни нужди на собственика на дружеството, а не и за дейността на същото. За пълнота на изложението е необходимо да се има предвид и следното:

С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ е дадено право на работодателите да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от ЗКПО и не може да се прилага за отделни физически лица. На основание чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ не се включват в облагаемия доход по ал. 1 на същата разпоредба доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери). От анализа на цитираните разпоредби е видно, че правото на избор е дадено на лицата, явяващи се работодатели по смисъла на § 1, т. 27 от ЗДДФЛ, както и че то се прилага   спрямо определен кръг физически лица - тези, наети по трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
Следователно за прилагането на правото на избор на първо място е необходимо да се установи дали дружеството (ЕООД) се явява работодател на физическото лице - собственик, съответно дали правоотношението между дружеството и физическото лице попада в кръга на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. От изложената фактическа обстановка става ясно, че между дружеството и едноличния собственик не са налице каквито и да е правоотношения, вкл. същият не упражнява личен труд в дружеството. Това означава, че в конкретния случай е недопустимо дружеството да приложи реда за облагане с данък върху разходите, предвиден в чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
Съгласно дефиницията за „скрито разпределение на печалбата”, дадена в § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО, това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.
Описаната в запитването фактическа обстановка попада в приложното поле на цитираното определение, защото използването на недвижимия имот не е свързано дейността на дружеството, а удовлетворява изцяло частен интерес на собственика на последното. По отношение на определянето на данъчната основа по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за данъка върху дивидента с характер на скрито разпределение на печалбата, както и за целите на преобразуването на
счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, следва да се отбележи, че неоснователно дружеството не е вземало предвид разходите за данък върху недвижимите имоти, за таксата за битови отпадъци и за имуществената застраховка. Сумите, поети за сметка на дружеството, за имуществен данък, такса за битови отпадъци и застраховка на имота се явяват скрито разпределение на печалбата в полза на физическото лице, което ползва имота за жилищни нужди, защото извършването на тези разходи очевидно не е в интерес на дейността на данъчно задълженото лице, а обслужва изцяло частен интерес на неговия собственик (вероятно и на свързани с него лица).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА

Становище № 20-00-1 от 02.01.2014

Относно: Измененията и допълненията в Наредба Н-8 от 2005 г.за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Изразяване на становище по приложението на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО - данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Изх. № 26-Б-208
София, 18.10.2018 г.

ОТНОСНО: Изразяване на становище по приложението на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО - данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 26-Б-208/27.11.2017 г., искате да се изрази становище относно отправено от Вас предложение във връзка с прилагането на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и по-точно по отношение на изискването данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна.
Считате, че наложената административна практика относно изпълнението на условието на посочената разпоредба прави предоставянето на ваучери за храна необосновано рисково от данъчна гледна точка, доколкото за дружеството никога не е налице сигурност относно изпълнението на това изискване.
В търсене на практическо разрешение на ситуацията и с цел минимизиране на данъчните рискове при предоставяне на ваучери за храна, считате за удачно предварителното внасяне по сметката на НАП на определена сума пари, несвързана с конкретно задължение. При липса на декларирано или установено задължение, предварително внесените парични средства ще представляват надвнесена сума, подлежаща на възстановяване по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Уточнявате, че доколкото сумата е внесена доброволно от дружеството, за надвнесената сума няма да се дължат лихви от НАП.
Изразявате становище, че при наличие на такава надвнесена сума (сума, подлежаща на възстановяване), всяко подлежащо на изпълнение публично задължение (непогасено в срока за доброволно изпълнение), следва да се приеме за погасено до размера на надвнесената сума. Това прихващане поражда погасителния си ефект от момента на срещупоставяне на вземанията (чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите), поради което ако надвнесената сума надвиши по размер неплатените в срок публични задължения, тези задължения ще се погасяват в момента, в който срокът за доброволно изпълнение изтече. По този начин, при наличие на достатъчна по размер надвнесена сума, за
дружеството няма опасност да възникват „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения” по смисъла на ЗКПО. Считате, че подобен подход ще позволи на дружеството да сведе до минимум опасността от неблагоприятно данъчно третиране на предоставените ваучери поради наличие на публично задължение, неплатено в срока за доброволно изпълнение, дължащо се на незнание за възникванена това задължение (влязло в сила решение по трудови дела, неподлежащо на връчване на страните; връчен на служител фиш на КАТ, наличие на лихва поради забава от страна на обслужващата банка и др.) Сочите, че на следващо място, наличието на надвнесена сума на практика прави обезпечени задълженията до този размер (доколкото прихващане в данъчното право може да се извърши само от приходната администрация), а с аргумент от §1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на Законаза данък върху добавената стойност обезпечените задължения не се третират като неуредени задължения, съответно и не следва да водят до неблагоприятни последствия за длъжника. Изразявате мнение, че е налице полза и за приходната администрация, доколкото с предоставяне на надвнесена сума ѝ се предоставя възможност не само бързо и лесно да погасява всички неплатени в срок подлежащи на принудително изпълнение задължения, но и задължения, чийто давностен срок е изтекъл.
В заключение искате да се потвърди разбирането Ви, че при наличие на достатъчна по размер надвнесена сума, неплатените в срока за доброволно изпълнение публични задължения няма да се третират като „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения” по смисъла на чл. 209, ал.1, т. 2 от ЗКПО, независимо дали същите са включени (посочени) в данъчно-осигурителната сметка на дружеството.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна са посочени изрично в чл. 204, т. 2, буква „б“ от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура. Съгласно нормата на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО не се облагат с данък 4
социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2 буква „б“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите. Изискването данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна за целите на прилагане на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО не следва да се прави изолирано по отношение само на посочената разпоредба. Такъв подход е възприет както по отношение на освобождаването от облагане на социалните разходи за ваучери за храна, така и на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот”. Законовото условие за освобождаването от облагане на социалните разходи за ваучери захрана е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите, а по отношение на разходите за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот” - към момента наизвършване на разходите. По идентичен начин стои въпросът и с прилагането на разпоредбите, предоставящи възможност за преотстъпване на корпоративен данък (чл. 167, ал. 1 от ЗКПО). Аналогично изискванията за физическите лица са въведени както с разпоредбата на чл. 23, ал. 2от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ),
съгласно която данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, така и с разпоредбата на чл. 53, ал. 6 от закона, регламентираща условията за отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Общото във всички посочени разпоредби е очевидният стремеж на законодателя при предоставянето на различни по вид данъчни облекчения, с които се стимулира определено поведение на данъчно задължените лица в разнообразни и несвързани една с друга сфери на икономическия живот, да обвърже ползването на тези облекчения с липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За ползването на облекчения и отстъпки по реда на данъчното законодателство са въведени определени условия, на които трябва да отговарят задължените лица, и конкретни изисквания, чието изпълнение е задължителна предпоставка, за да бъде ползвано облекчението. Основно изискване за ползване на данъчно облекчение или отстъпка е задълженото лице, независимо дали е физическо или юридическо лице, да няма подлежащи на принудително изпълнение публични вземания към определен от закона момент във времето. Следва да се има предвид, че изпълнението и  доказването на условията за ползване на данъчни облекчения и отстъпки е в тежест на данъчно задълженото лице, доколкото става въпрос заблагоприятстващо го изключение от общите правила. В тази насока е и изразеното от изпълнителния директор на НАП становище с изх. № 92-00-12992/04.10.2017 г., публикувано на интернет страницата на агенцията и отнасящо се до реда за ползване на данъчни облекчения и отстъпки.
В същото съобразно трайно установената съдебна практика е посочено, че подлежащо на принудително изпълнение задължение е всяко едно задължение, което може да бъде обект на принудително изпълнение,  без значение дали последното е започнало. Подробно са разяснени и начините за изясняване на знанието на лицето за наличие на публично задължение към съответната, релевантна съгласно закона дата, като е изяснена дължимата грижа от страна на задълженото лице във връзка с публичния дълг, определяне на момента, към който лицето е знаело или е следвало да знае, че има непогасени публични задължения към релевантната дата, както и относно наличие на вземане за лихви.
Следва да се обърне внимание, че предоставяните от НАП електронни услуги позволяват получаване на своевременна информация за непогасените задължения, установени от НАП и/или предявени в НАП за принудително събиране. Допълнително, от началото на месец ноември 2017 г. стартира процес по постоянно изпращане (ежемесечно и ежеседмично) от страна на НАП на електронни информативни съобщения за наличието на непогасени изискуеми публични задължения, събирани от агенцията, и възникнали считано от месец октомври 2017 г., до задължени лица, които са декларирали електронен адрес, на който да получават информация от НАП. Ето защо получаването на конкретна информация за наличие на публичен дълг и респ. погасяването на същия не би следвало да затрудни добросъвестния данъкоплатец, който желае да ползва преференции.
Във връзка с Вашето предложение за предварителното внасяне по сметката на НАП на достатъчна по размер сума пари, несвързана с конкретно задължение, с цел неплатените в срока за доброволно изпълнение публични задължения да не бъдат третирани като „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения” по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, независимо дали същите са включени в данъчноосигурителната сметка на дружеството, е необходимо да се има предвид следният ред за погасяване на задълженията:

1. По отношение на задължения, установявани от НАП:
От началото на март 2014 г. (с промяната на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК с ДВ, бр. 18 от 2014 г.) плащанията на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършват по четири банкови сметки към съответната териториална структура на НАП – за централния бюджет; за социално-осигурителни фондове; за Националната здравно-осигурителна каса (вноски за здравно осигуряване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Извършено плащане по сметка на НАП за приходи към Централния бюджет или по сметка за бюджетите на НОИ, НЗОК или ДЗПО, погасява задължения от същия вид, в зависимост от вида на сметката, по която е извършено плащането. Погасяването се извършва по реда на чл. 169, ал. 4 - ал. 6 от ДОПК. По този начин се погасява задължение, което все още не е обект на принудително изпълнение.
2. По отношение на задължения, които са предадени в НАП за принудително събиране:
Плащанията за тези задължения постъпват по сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания. След образуване на изпълнително производство, респ. присъединяване към образувано изпълнително производство, независимо от вида на вземанията – на взискател НАП или на външен взискател, плащанията се разпределят с разпореждане на публичен изпълнител. В случай че постъпилата сума е недостатъчна за погасяване на всички задължения по изпълнителното дело, същата се разпределя по реда на чл. 219, ал. 1 от ДОПК.

При тази хипотеза изискването за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 209 от ЗКПО ще бъде изпълнено след погасяване на всички задължения (разноски, главница, лихви – чл. 169, ал. 8 от ДОПК) по изпълнителното дело и след влизане в сила на издаденото от публичния изпълнител разпореждане за разпределение на сумите, но при условие че лицето няма други непогасени задължения, чиито срокове за доброволно изпълнение са изтекли и същите не са включени в изпълнителното дело.
3. При постъпили плащания по банкови сметки на НАП по т. 1 или т. 2 и наличие на непогасени задължения на лицето от друг вид, редът за прихващането им е регламентиран в чл. 129 и чл. 170 от ДОПК.
Предвид горното смятам, че въпрос на политика на задълженото лице е преценката за надвнасяне на суми по посочените в т. 1 и т. 2 видове сметки, с които НАП оперира. При надвнасянето на суми по някоя  от сметките, ще се погасяват само задълженията по същата сметка, съобразно реда на чл. 169 от ДОПК. За всеки от четирите вида публични задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, е приложим принципът за погасяване на най-ранното по срок за внасяне задължение, закрепен в разпоредбата на ал. 5 на чл. 169 от ДОПК. Тоест задълженото лице е упражнило правото си на избор кой вид публично вземане иска да погаси с внасянето на дължима сума по съответния вид сметка. С наличния остатък, при положение че лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена, ще се погасят чрез служебно обвързване нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид по реда на тяхното възникване. При наличие на остатък от надвнесената сума и при наличие на непогасени публични задължения от друг вид (по друг вид сметки), ще са налице основания за извършване на прихващане по реда на ДОПК. В случай че няма нововъзникнали задължения, надвнесените суми ще подлежат на възстановяване на основание чл. 129 от ДОПК. Прихващането има регламентираното с чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) действие: двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва по силата на административния акт на органа по приходите - ревизионен акт или акт за прихващане и възстановяване, но има обратно действие - от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране. По принцип това е датата, на която двете насрещни вземания са изискуеми. Изискуемо е вземането, на което падежът е настъпил - настъпил е крайният ден, до който следва да се изпълни. Предвид обстоятелството, че обичайно падежите на двете насрещни задължения не съвпадат, това е датата на изискуемост на задължението с по-късен падеж. Когато тази дата предхожда издаването на АПВ или РА, с който се извършва прихващане, се проявява обратното действие на прихващането. В този случай двете задължения се считат погасени на датата на падежа на задължението с по-късен падеж.
Предвид обратното действие на прихващането, без значение е обстоятелството, че административният акт е издаден впоследствие след датата на срещупоставяне на вземанията. В този смисъл е становище с изх. №24-35-12/10.06.2016 г. на зам.- изпълнителния директор на НАП.
Обект на прихващане могат да бъдат както изискуеми насрещни задължения, така и, при определено условие - само изпълняеми, но все още неизискуеми задължения.
Задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето става изпълняемо от момента на постъпване в НАП на искане на лицето за възстановяване на сумата или изявление от лицето, с което същото заявява претенцията си за прихващане, а изискуемо от датата на 30-дневния срок по чл.129, ал. 5 от ДОПК. При това положение обаче, когато вземането на лицето от НАП е само изпълняемо, погасителният ефект на прихващането настъпва към датата на издаване на АПВ или РА, с който се извършва прихващането. Когато издаването на АПВ или РА предхожда датата на взаимната изискуемост, прихващането няма обратно действие, тъй като се прилага общият принцип, че волеизявлението действа занапред. Не бива да се забравя в тази връзка, че едно от условията за извършване на прихващане е да са налице идентичност на кредитора и длъжника по срещупоставящите се вземания. В случаите на публични вземания с кредитор взискател извън Националната агенция за приходите доброволното изпълнение следва да се насочва към съответния взискател и такава идентичност между кредитор и длъжник липсва. Иначе казано условията за прихващане ще настъпят едва след изпращане на публичното вземане за събиране от публичния изпълнител. При наличие на надвнесени суми в данъчно-осигурителната сметка на длъжникаприхващането става възможно по силата на чл. 223, ал. 1 от ДОПК.
Важно е да се подчертае също така, че публичният взискател е този, който решава дали, кога и на кой орган по принудително изпълнение да представи своето вземане за събиране. Предвид горното, ако лицето има публични задължения, изпратени в НАП за събиране от външен взискател, например задължението глоба, наложена от КАТ, е възникнало на 02.09.2017 г. и е изпратено за събиране в НАП на 01.02.2018 г., като по някоя от сметките по чл. 169 от ДОПК има надвнесена сума и няма други публични задължения, погасителният ефект на прихващането ще настъпи на датата, на която е издаден актът за прихващане, ако няма подадено искане от лицето за възстановяване или прихващане. Ако има подадено искане например на 10.02.2018 г., вземането на лицето от НАП е изпълняемо от 10.02.2018 г. до 11.03.2018 г. (30-тия ден от подаване на искането), на която дата вземането става изискуемо. В случай че актът за прихващане и възстановяване е издаден на 25.03.2018 г., погасителният ефект на прихващане ще настъпи на 11.03.2018 г. - дата на изискуемост на вземането с по-късния падеж. В случай че актът за прихващане и възстановяване е издаден на 20.02.2018г., когато вземането на лицето от НАП е само изпълняемо, но все още не е изискуемо, погасителният ефект на прихващането ще настъпи на датата на издаване на акта.

Условието за липса на подлежащи на изпълнение публични задължения би било изпълнено, ако са били налице основанията за прихващане към определения в закона момент и прихващането е произвело своето действие с издаването на административния акт. Това е относимо при ползване на облекчения по реда на данъчните закони, включително и при освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна съгласно чл.  09, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
За да се извърши прихващане на надвнесените суми по един вид сметка със задължения по друг вид сметка, е необходимо задълженото лице да подаде писмено искане, като посочи надвнесената сума или прихващането да бъде инициирано от орган по приходите на НАП.
Когато публичните задължения, изпратени в НАП за събиране от външен взискател, например задължението глоба, наложена от КАТ, е възникнало на 02.09.2017 г. и е изпратено за събиране в НАП на 01.02.2018 г., като по сметката на НАП за принудително събиране има надвнесена сума от 05.01.2018 г. и няма други публични задължения, подлежащи на събиране, включително такива, за които не е изтекъл срокът за доброволно плащане, погасителният ефект на извършеното от задълженото лице предварително плащане ще настъпи на датата, на която задължението е постъпило в НАП – т.е. на 01.02.2018 г.
Предвид описания по-горе ред за погасяване на задълженията с извършени плащания, предложението за предварително внасяне от „.........“ ЕООД на определена сума по сметка на НАП не може напълно да гарантира желания от дружеството резултат, тъй като сметките, админи- трирани от НАП, са няколко и погасяване на съответния вид публични задължения може да се извършва чрез плащане само в съответния вид сметка. В случай че няма други задължения по съответната сметка, надвнесените суми ще подлежат на прихващане със задължения по друг вид сметка или на възстановяване.

 

 

 

ЗАМ. - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)

Писмо № 26-А-85 от 20.03.2018 Прилагане разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО при погиване на дълготраен материален актив, предмет на договор за финансов лизинг.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
Изх. № 26-А-85
София, 20.03.2018


Относно: Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно oблaгане (ЗКПО) при погиване на дълготраен материален актив, предмет на договор за финансов лизинг.
Фактическа обстановка:
През 2015 г. “АВ" АД е наело товарен автомобил по договор за финансов лизинг с право на данъчен кредит. Данъчният кредит е ползван изцяло при доставката на атомобила, тъй като договорът е с клауза за прехвърляне на собствеността при изтичането му. През 2016 г., една година след сключване на договора, настъпва пътно-транспортно произшествие (ПТП) и застрахователно събитие тотална щета. Автомобилът е унищожен.
“АВ" АД прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП). Лизингодателят „Лизинг БГ“ ЕООД е получил застрахователно обезщетение, с което са погасени всички задължения пo лизинговите вноски, като за целта издава документ “Покана за плащане". Лизингополучателят придобива собствеността върху актива на 27.06.2017 г. С ликвидационна пpeпиcкa от 17.02.2017 г. ЗАД Армеец на база оценъчна експертиза и общите условия към застраховка "Каско на МПС" е определил обезщетение, част от което за частите на автомобила, които са запазени или частично увредени. Стойността им е приспадната от обезщетението с презумпцията, че същите биха могли да се реализират на вторичния пазар.
Въпроси:
1. Каква корекция следва да извърши “АВ" АД по чл. 79, ал. З от ЗДДС?
2. Данъчно признат разход ли е разходът за корекцията по ЗДДС или следва да се посочи в увеличение на финансовия резултат в годишната данъчна декларация (ГДД)?
3. Какви счетоводни записи и документи трябва да бъдат направени по отношение на балансовата стойност на автомобила и задължението по лизинга?
Становище: По първия въпрос:
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена, а с договора за лизинг, който е уреден в чл. 342, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, при който лизинговата вещ се предоставя за ползване за определен срок срещу възнаграждение, след което същата се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
За целите на облагане с ДДС, в закона е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне 99правото на собственост (финансов лизинг);
договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвър99ляне правото на собственост (чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС). Опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), или да се откаже от опцията.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставка на стока е фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.
Конкретно относимо към настоящия казус е постановеното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 "Еон Acem Мениджмънт ООД, т. 40), съгласно което: ., ... в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингаполучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди
от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив."
По силата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ, лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя.
Съгласно изложеното в запитването, погиването на актива (товарния автомобил) е настъпило през 2016 г. Към този момент е била приложима редакцията на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС (ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.), съгласно която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, кaкто и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Независимо от ал. 1 и 3, съгласно чл. 79, ал. 6, т. 2 от закона за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен пo следната формула:
ДД = ПДК х 1/5 х БГ, където
ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал.1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
В случай че застрахователят квалифицира щетата като тотална, лизинговият договор се прекратява от момента на настъпване на щетата. В този случай клиентът дължи на Лизинг АД всички незаплатени суми по договора до момента на прекратяването му, както и обезщетение за пропуснатите от Лизинг АД ползи в размер на лизинговата лихва съгласно погасителния план до момента на изплащане на застрахователното обезщетение.
В конкретния случай безспорно щетата е определена като тотална, в резултат на което са изпълнени условията за прекратяване на дого27
вора за лизинг. Съгласно чл.115, ал. 6 от ЗДДС, при прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.
В случай че на основание чл. 25, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е начислен при предаването на актива, то на основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета, лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът (лизингодателят) следва да издаде фактури за съответните данъчни събития на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основа на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване) към момента, в който е настъпила тотална щета (ПТП), тъй като стоката не е придобита от него. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задължения на наемодател по чл. 320 от ЗЗД, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорената наемна цена.
От така изложената в запитването фактическа обстановка - при възникнало застрахователно събитие (ПТП-тотална щета) през 2016 г., корекцията на данъчен кредит следва да се извърши от лизингодателя.
По втория въпрос:
Предвид изложеното в частта по прилагането на ЗДДС, доколкото корекции не спедва да се извършват от лизингополучателя, не възникват разходи за него, респективно не възникват и основания за регулиране за данъчни цели в годишната данъчна декларация по реда на ЗКПО.
По третия въпрос:
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. От Дирекция “Данъчна политика” при Министерство на финансите е изразено следното становище: "Счетоводното отчитане в предприятията в България се осъществява в съответствие със Закона за счетодстството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. От изложената фактическа обстановка не става ясно доколко
обезщетението от застрахователя покрива стойността на актива, дали покрива само стойността на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора или в друга степен.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от ЗСч позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа "предимство на съдържанието пред формата", т.е. сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма. Когато даден елемент отговаря на определението за актив, пасив, приход или разход и е вероятно бъдещите икономически изгоди, свързани с този елемент да бъдат получени или отдадени от предприятието, то този елемент се признава във финансовите отчети по цена на придобиване на стойност, която може да бъде надеждно оценена. Съгласно СС 17 - Лизинг, при отчитане на закупените активи при условията на финансов лизинг се прилага същият принцип “предимство на съдържанието пред формата".
В случая закупеният актив е транспортно средство, отговарящ на определението за материален дълготраен актив пo смисъла на СС 16 - Дълготрайни материални активи. При експлоатацията му се начислява амортизация. Към момента на ПТП активът е бил частично изплатен и частично амортизиран. Считаме, че счетоводните записи при отписване на автомобили и отписване на задълженията към лизингодателя, са както следва:
1. При отписване на актива - основанието може да е документ за тотална щета от КАТ - Пътна полиция;
Дебит с/ка Начислени амортизации
Дебит с/ка Балансова стойност на отписани активи
Кредит с/ка Транспортни средства
2. За отписване на разходи за бъдещи периоди:
Дебит с/ка Задължения по лизинг
(със сумата до размера на задълженнето)
Кредит с/ка Разходи за бъдещи периоди
(с целия размер на обезщетението)
3. При изплащане на застрахователното обезщетение над размера на задължението:
Дебит с/ка Разплащателна сметка
(със сумата над размера на задължението)
Кредит с/ка Други приходи
(със сумата над размера на задължението)
В случай че полученото застрахователно обезщетение е само до размера на оставащото лизингово задължение, последната счетоводна статия не се съставя.
Данъчното третиране по ЗКПО при погиване на дълготраен актив, предмет на договор за финансов лизинг, е следното:
Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКПО към датата на тоталната щета активът следва да се отпише и от данъчния амортизационен план. Разпоредбата изисква, когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той да се отпише от данъчния амортизационен план (ДАПл) в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
Режимът на счетоводните и данъчните амортизации и на счетоводната балансова стойност и данъчната стойност на актива (автомобилът, заведен като ДМА) е както при отписване на данъчен амортизуем актив, който не е предмет на лизингов договор. Определеният размер на разходите за амортизации по реда на чл. 55, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗКПО и начислени в ДАПл за периода до отписването на амортизируемия актив следва да се третират като данъчно признати разходи. За тях се прилагат общите правила на материалния данъчен закон, като с данъчно признатия размер на разходите за амортизации се намалява финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО.
При определяне на данъчния финансов резултат за годината, в която активът е отписан, дружеството следва да приложи чл. 66 от ЗКПО, според който счетоводният финансов резултат се преобразува, като се извършва увеличение със счетоводната балансова стойност на актива и се извършва намаление с данъчната стойност на актива.
Основанията за отписването на актива следва да бъдат съобразени със счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти. Принципът за документалната обоснованост е заложен както в чл.10 от ЗКПО, така и в ЗСч. Стопанската операция следва да е регистрирана чрез първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията за съдържание на определените реквизити, както и същият да отразява вярно стопанската операция. Документът, който може да послужи при отписването на актива, е документът за тотална щета, издаден от КАТ - Пътна полиция.
В случай че счетоводният разход за отписан при тотална щета актив (товарен автомобил) е съобразен със счетоводното законодателство, то той ще бъде признат за данъчни цели.

Писмо № М-24-39-96 от 03.05.2018 на НАП Данъчно третиране на доставки по безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка съгласно разпоредбите на ЗДДС

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Изх. № 24-39-96#1*17
София, 03.05.2018 г.


Относно: Данъчно третиране на доставки по безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, е с основна дейност производство на хранителни стоки - брускети, кубети, вафли и плодов бар. Произвежданите стоки по същество представляват печени хлебни кръгчета и печени пшеничено-ръжени хлебни кубчета, овкусени с различни подправки, вафли с различни вкусове, суров десерт от сушени плодове с ядки, семена и черен шоколад. В процеса на производството им стоките биват опаковани в единични опаковки според тяхното тегло и пакетирани в транспортни опаковки - кашони, окомплектовани на палети, съдържащи няколко кашона, обвити със стреч-лента.
Дружеството възнамерява да предоставя безвъзмездно от същите хранителни стоки към оператор на хранителна банка.
Относно спазване на изискването на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. “б” от ЗДДС, операторът на хранителна банка да е вписан в регистъра по чл. 37у от Закона за храните (ЗХ), в писмото сочите, че понастоящем такъв публичен регистър не е свободно достъпен на интернет страницата на Българска агенция по безопастност на храните (БАБХ), поради което е невъзможно да бъде извършена проверка относно обстоятелството по вписване в същия на съответния оператор. Отбелязвате, че в издаваните от БАХБ образци на разрешения за оператор на хранителна банка изрично е посочено, че лицето-оператор на хранителна банка, е вписано в регистъра по чл. 37у от ЗХ.
Въпроси:
1. Издаденото от БАБХ разрешение за оператор на хранителна банка, в което изрично е посочено, че лицето е вписано в регистъра на издадените разрешения за оператори на хранителна банка достатъчно ли е за удостоверяване на обстоятелството по чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "б" от ЗДДС, че операторът на хранителна банка е вписан в регистъра по чл.37у от ЗХ?
2. Попадат ли проuзвежданите от дружеството хранителни стоки в обхвата на група "е"- "Зърнени храни и храни на “зърнена основа", т. 6.2. и т. 6.5. от Списъка на храните, обект на хранително банкиране в Приложение към Заповед № РД 09-181/09.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните?
3. Как следва да се поставя маркировката "дарение, не подлежи на продожба” при стоки, пакетираии при производството им в единични опаковки и в транспортни опаковки - кашони, наредени на палет, който съдържа няколко кашона, обвити в стреч-фолио?
Становище: По първия въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4, б. “б” от ЗДДС, едно от условията, за да не бъде безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка третирано като възмездна доставка, е операторът на хранителна банка да е вписан в регистъра по чл. 37у от ЗХ към момента на предоставянето й. Цитираното условие кореспондира с разпоредбата на чл. 37м, ал. 1 от ЗХ, съгласно която хранително банкиране по Закона за храните може да се извършва само от лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка. Разрешенията за оператор на хранителна банка съгласно чл. 37м, ал. 2 от ЗХ се издават от изпълнителния директор на БАБХ. В чл. 37у от ЗХ са регламентирани правилата за водене от БАБХ на регистъра на издадените разрешения за оператори на хранителни банки.
В тази връзка издадено по реда на Закона за храните от изпълнителния директор на БАБХ разрешение за оператор на хранителна банка, като документ, издаден от орган на власт в това му качество, в кръга на предоставените му от закона компетенции, и по установения ред и форма, има силата на официален документ с удостоверителен характер в частта му на посочените в него факти и обстоятелства. Като такъв, разрешението притежава материална доказателствена сила, задължаваща държавните органи и институции да приемат до доказване на противното, че удостоверените в него факти и обстоятелства са действително осъществени.
Предвид изложеното, считам издаденото от изпълнителния директор на БАБХ разрешение за оператор на хранителна банка, за достатъчно да удостовери наличието на обстоятелството в изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "б" от ЗДДС, независимо че понастоящем воденият от БАХБ регистър на лицата, получили разрешение за оператор на хранителна банка, не е публичен и свободно достъпен на интернет страницата на БАБХ, в съответствие с разпоредбата на чл. 37у от ЗХ.
По втория въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "в" от ЗДДС едно от условията, за да отговаря дадена хранителна стока на условията при безвъзмездното й предоставяне на оператор на хранителна банка и доставката да не се третира като възмездна, е тази хранителна стока да е включена в списъка по чл. 37м, ал. 4 от ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл. 37м, ал. 4 от ЗХ списъкът на храните, обект на хранително банкиране, се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, след съгласуване с министъра на финансите, по мотивирано предложение на изпълнителния директор на БАБХ. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните.
Със Заповед № PД 09-181/09.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден Списък на храните, обект на хранително банкиране, който е приложение към нея. В т. 6 от този списък са включени храни, обединени в група "е", озаглавена "зърнени храни и храни на зърнена основа". В т. 6.2. и т. 6.5 са включени съответно, както следва:
6.2. Храни на зърнена основа - брашна, грис, трици; овесени ядки, мюсли, корн-флейкс; хляб, хлебни изделия; тестени закуски; сурови тестени храни, теста, кори, юфка, макарони, кус-кус, спагети и други.
6.5. Трайни сладкарски изделия - бисквити, вафли, гофрети, кексове, сладки и други.
Предвид изложеното в запитването описание на съставните продукти (съдържание), от които се произвеждат хранителните стоки, които са предмет на предоставяне към оператор на хранителна банка, считам, че може да бъде прието, че същите отговарят пo състав/съдържание и попадат в обхвата на храните, включени в т. 6.2. и т. 6.5. от Списъка на храните, обект на хранително банкиране, приложение към Заповед № РД 09-181/09.03.2017 r. на министъра на земеделието, храните и горите, по-конкретно в група "е" - "Зърнени храни и храни на зърнена основа". В тази връзка следва да се тълкува, че произвежданите от дружеството хранителни стоки са включени в Списъка на храните, обект на хранително банкиране, и изискването на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "б" от ЗДДС, за да не се третира съответната доставка като възмездна, е изпълнено.
По третия въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "д" от ЗДДС хранителните стоки, които са обект на безвъзмездно предоставяне към оператор на
хранителна банка, следва да бъдат обозначени с маркировка - "дарение, не подлежи на продажба". Разпоредбата на чл. 37м, ал. 9 от ЗХ указва, че маркировката на хранителните стоки следва да бъде поставена върху потребителската опаковка на храните пo начин, непозволяващ нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката и без да прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка. При прилагане на изискването на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "д" от ЗДДС спрямо обозначените за дарение стоки, маркировката да бъде неотстранимо поставена върху потребителската опаковка, респективно върху транспортната опаковка, следва да се отбележи, че в термините "потребителска опаковка" и "транспортна опаковка" се влага общоприетият смисъл и въз основа на обичайните и общоприети критерии, ползвани за определянето им, тези термини имат следното значение: "Потребителска опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, които се предлагат в такава опаковка пряко на потребителите, а "транспортна опаковка" е тази, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "д" от ЗДДС борави с тези термини, за да укаже по недвусмиспен начин мястото върху стоката, предмет на дарение, където следва да се постави маркировката, представляваща неотстранимо обозначение “дарение, не подлежи на продажба". Този е нормативният подход, възприет за да се поясни по категоричен начин, че стоките, които са предмет на безвъзмездно предоставяне към оператор на хранителна банка, не са предназначени за търговската мрежа и подобен подход има за цел избягване на злоупотреби с тези стоки.
Вследствие на изложеното относно стоките, когато са предмет на безвъзмездно предоставяне към оператор на хранителна банка, считам, че маркировката "дарение, не подлежи на продажба" следва да бъде поставена върху единичната опаковка на стоките, в която те достигат до крайния потребител, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 4, т. 4, б. "д" от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП

 


/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Подкатегории

Страница 1 от 21

Практики на НАП