29 Юли, 2021

КОНТАКТИ

Social

  

Право на парично обезщетение поради временна неработоспособност - Вержиния Заркова

Изплащането на парично обезщетение при настъпила временна неработоспособност се извършва въз основа на издаден болничен лист по реда на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). На основание чл. 6, ал.1 от наредбата, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

Определението за това кое лице е осигурено се съдържа в §1, ал. 1, т.3{f90filter STANDART SHOW} от допълнителните разпоредби на КСО, съгласно която “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Не се издава болничен лист за временна неработоспособност на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 3 КСО (чл. 12 от Наредбата за медицинската експертиза).

През тази година, по време на обявеното извънредно положение и продължаващата извънредна епидемична обстановка, редица работодатели бяха принудени да преустановят работа. Това се извършва на основание чл. 120в от Кодекса на труда, съгласно който при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

С цел запазване заетостта на работниците и служителите, работодателите от определени икономически дейности получават компенсации от държавата, за да покрият разходите си за част от възнагражденията и дължимите осигурителни вноски. По този начин, въпреки че в действителност работниците и служителите не работят през този период, те получават пълното си трудово възнаграждение. В тези случаи се поставя въпросът, считат ли се те за осигурени лица и зачита ли се това време за осигурителен стаж с оглед правото за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност. Отговорът на тези въпроси е положителен, тъй като през това време трудовото правоотношение на лицата не е прекратено, те запазват качеството си на работници и служители и за тях се дължат осигурителни вноски.

През тази година се издават и повече от обичайния брой болнични листове поради карантина. Те се издават на основание чл. 37, ал.1 от НМЕ, съгласно който при карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия лекар за срока на карантинния период. Издадените болнични листове, се представят в НОИ от лекуващите лекари чрез лечебните заведения, към които са създадени, по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

Сроковете, в които става това, са посочени в чл. 48б от КСО - от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя; а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Случаите, в които се изплащат парични обезщетения на осигурените лица, са посочени в чл.11 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

е) осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

За получаването на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и карантина трябва да са изпълнени съответните условия, когато настъпи даден осигурителен случай.

На основание чл. 40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

Във връзка с посоченото, правото за получаване на парично обезщетение ще възниква при наличие на следните условия:

  • лицатада са в кръга на осигурените лица, т. е да са встъпили в съответното правоотношение за упражняване на дейност.

Условието за упражняване на дейност се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Не се считат за осигурени лицата, за които денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с първия ден от периода на общо заболяване или карантина.

Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл.160 от КТ или аналогичен на него отпуск, предвиден по реда на Закона за държавния служител, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и др. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

  • осигуряването да не е прекъснато непосредствено преди настъпването на осигурителния случай, т. е. преди датата, на която лицето излиза в отпуск поради общо заболяване или карантина.

На основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

На практика осигуряването се прекъсва в следните случаи:

1. След изтичането на 60 работни дни неплатен отпуск през 2020 г., които се зачитат за осигурителен стаж.

Пример: Лице е в продължителен неплатен отпуск, като 60-ия работен ден от отпуска, който се зачита за осигурителен стаж, е 20 октомври. В случай че то представи болничен лист преди тази дата, то ще има право да получи парично обезщетение. То ще има такова право и ако отпускът поради временна неработоспособност или карантина започва от 21 октомври. Ако отпускът започва след тази дата, правото на парично обезщетение се губи, поради това че лицето вече не е осигурено.

2. При самоотлъчка

3. При работа само през определени дни от календарния месец.

  • наличието на необходимия осигурителен стаж. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност вместо трудово възнаграждение, ако имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Не е необходимо този осигурителен стаж да е положен непосредствено преди излизане в отпуск поради временна неработоспособност. Той може да е положен с прекъсване или да е непрекъснат, но във всички случаи е необходимо да е с осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. С оглед придобиване правото на парично обезщетение за временна неработоспособност не се зачита осигурителният стаж, придобит при работа по граждански договор и този, придобит от самоосигуряващите се лица, които са избрали да внасят вноски само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

В случаите, в които 6-месечният осигурителен стаж не е налице, лицето няма право на парично обезщетение. Когато необходимият осигурителен стаж се придобива в периода на отпуск поради общо заболяване или карантина, разрешен от здравните органи, паричното обезщетение се изплаща от деня, следващ този на навършването на стажа.

Как стои въпросът с 6-месечния осигурителен стаж на лицата, които през време на извънредното положение и обявената извънредна епидемична обстановка са преминали на непълно работно време?

Възможността за това беше дадена с новия чл.138а, ал. 2 от КТ, съгласно който в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. На работниците и служителите от определени икономически дейности се изплащат компенсации, които допълват трудовото им възнаграждение до пълния му размер. Осигурителният им стаж обаче се изчислява пропорционално на договореното непълно работно време. При тези обстоятелства съществуват случаи, в които осигурените не придобиват необходимия стаж за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Пример: Към 31 март 2020 г. работник има осигурителен стаж в размер 1 месец и 20 работни дни. От 1 април работодателят установява непълно работно време от 4 часа дневно. Осигуреният представя болничен лист за общо заболяване, считано от 1 октомври. В случай че той беше работил на пълно работно време от 8 часа дневно, щеше да има повече от 6 месеца осигурителен стаж и да има право на парично обезщетение. Обаче поради това, че от месец април до месец септември установеното работно време е по 4 часа дневно, за този период лицето има осигурителен стаж в размер на 2 месеца и 20 работни дни. Общият осигурителен стаж в случая е 4 месеца и 19 работни дни, т. е. по-малко от необходимия 6-месечен осигурителен стаж. При тези обстоятелства работникът няма право на парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Жените, поставени в подобна ситуация, ще загубят правото си за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.

На основание чл.41, ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. За дните, включени в 18-месечния период, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство - това са периодите, в които лицето не е работило или е работило по граждански договор. Тук се включват и периодите, в които самоосигуряващата се майка е внасяла вноски само за фонд „Пенсии“.

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който РБългария е страна.

За дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение, т. е. полученото възнаграждение в тези периоди.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2 от ДР на КСО, “Нетно възнаграждение” е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.

Начинът на изчисляване на нетното възнагнаграждение, за различните категории осигурени лица, е посочен в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Така например, за работещите по трудови правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

Сборът от доходите, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.

Следва да подчертаем, че получаването на компенсации от държавата по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка в икономическите сектори, имащи това право, не намалява размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато са болни или са карантинирани по съответния ред. Това е така, тъй като те получават пълния размер на възнаграждението си, независимо от източника му, и върху това възнаграждение се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Тези възнаграждение са осигурителен доход, който се взема предвид при изчисляването на паричното обезщетение. Документите, които трябва да се попълнят и подадат към съответното ТП на НОИ за получаване на парично обезщетение поради общо заболяване и карантина са следните:

1. При първото представяне на болничен лист еднократно се заявяват данни относно личната платежна сметка за изплащане на паричните обезщетения с декларация по образец съгласно приложение № 1 към НПОПДОО. Ако осигуреното лице желае да промени платежната сметка за изплащането на паричните обезщетения, също трябва да попълни и подаде това приложение при осигурителя си.

2. Болничните листове и приложенията към тях се завеждат във входящ дневник от осигурителя.

3. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение.

Как се попълва т. 9. „Работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни/работни часове, за които осигурителят изплаща възнаграждение“ от приложение № 9 към НПОПДОО, когато на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, работодателят е установил непълно работно време?

Пример: Работник представя болничен лист за периода от 01.10. 2020 до 09.10.2020 г. През периода на извънредната епидемична обстановка, работодателят му е установил непълно работно време от 6 часа дневно. Именно това работно време се попълва в таблицата към т. 9 от приложение № 9 към НПОПДОО и тя в случая изглежда така:

За

месец

Година

От ден

До ден вкл.

Работни дни

Работни

часове

Дневно работно време по правоотношението на лицето за месеца (в часове)

1

0

2

0

2

0

0

1

0

9

0

7

       

6

 

Пример:Работник представя болничен лист за периода от 01.10. 2020 до 14.10.2020 г. Работодателят установява непълно работно време от 6 часа дневно, считано от 12.10.2020 г. Нормативно установеното за длъжността работно време, което е действало до 11.10.2020 вкл., е 8 часа. Считаме, че в този случай в т. 9 към НПОПДОО следва да се посочи среднодневното работно време за месец октомври, установено за звеното, в което работи лицето или 7 часа.

За

месец

Година

От ден

До ден вкл.

Работни дни

Работни

часове

Дневно работно време по правоотношението на лицето за месеца (в часове)

1

0

2

0

2

0

0

1

1

4

1

0

       

7

 

Паричните обезщетения за временна неработоспособност, включително поради карантина, се изплащат от ТП на НОИ на осигурените лица в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложение № 9 към НПОПДОО.

Практики на НАП