15 Ноември, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

По ЗКПО: ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО НА ДОХОДИ ЗА УПРАВЛЕНСКИ УСЛУГИ ПО ЦЕНИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПАЗАРНИТЕ, ОКАЗВАНИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННА КОМПАНИЯ МАЙКА НА ДЪЩЕРНО ДРУЖЕСТВО

Десислава Калудова, данъчен експерт

Фактическа обстановака:
Българско юридическо лице е дъщерно дружество на швейцарска компания. Швейцарското дружество притежава 100% от капитала на българското дружество от 2010 г. През 2013 г. между двете дружества е сключен договор за управленски услуги, съгласно който швейцарското дружество  майка оказва широк кръг общоуправленски и административни услуги в сферата на финансите, маркетинга, стратегическото управление, управлението на човешките ресурси, информационните технологии и т.н. Цената на услугите е определена на 1% от нетните приходи от продажби на българското дружество, без да е аргументирана тази цена с адекватна политика на трансферно ценообразуване. През 2014 г. българското дружество начислява доход в полза на швейцарското дружество въз основа на договор за управленски услуги в размер на 500 000 лв. В резултат на ревизия на платеца на дохода е установено, че пазарната цена на изброените по-горе вътрешногрупови услуги е по-ниска от 500 000 лв., като ревизиращият екип успява да се обоснове на базата на метода на транзакционната нетна печалба, че пазарната цена на реализираните сделки би следвало да е 350 000 лв.
Въпрос: Как следва да се третира за данъчни цели разликата между договорената от страните по сделката цена и пазарната цена, определена от ревизиращия екип чрез прилагане на метода за определяне на пазарните цени?
Становище: Очевидно българското и швейцарското дружество са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Сделките между свързани лица следва да се осъществяват за данъчни цели при условия, които биха били приети между независими лица при идентични или съпоставими икономически обстоятелства (по аргумент от чл. 15 от ЗКПО). В противен случай данъчната администрация може да направи корекции на печалбите на тези лица, базирайки се на правилата на трансферно ценообразуване. Така, ако в случая се приеме, че ревизиращият екип правилно е определил пазарната цена за съответните вътрешногрупови услуги, то българският данъкоплатец е отчел със 150 000 лв. по-голям разход от сумата, която би следвало да отчете, ако сделката беше осъществена при пазарни условия.


АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание

Практики на НАП