16 Юли, 2020

КОНТАКТИ

Social

  

ТРУДОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО: Какви възможности предвижда трудовото законодателство за наемането на чужденци от трети държави от български работодатели - Теодора Дичева

През последните години в законодателството ни започнаха да се утвърждават правила и процедури, които да дадат по гъвкава възможност на граждани на трети държави за започване на работа на територията на страната. Възможността за трудова заетост е регламентирана в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ, обн. ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) и Правилника за неговото прилагане, който претърпя последни промени през м. юни 2017 г. Именно с тях отново се либерализира и правния ред за назначаване на сезонни работници за 90-дневна заетост.
Основен принцип в законодателството ни е, че гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда. Съществуват различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците-граждани на трети държави на територията на страната, като за целта са ангажирани и различни институции. В някой случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи, като в него се включва и разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (например Единното разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), Синята карта на Европейския съюз (СК) и други). В други случаи първо се издава разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (например разрешението за работа (РР) и разрешението за извършване на дейност на свободна практика (РСП).
За определени категории граждани на трети държави е предвидена възможност да работят без разрешение за работа, а само въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта (сезонни работници, краткосрочно командировани лица, научни работници, студенти в редовна форма на обучение). От началото на 2017 г., български работодатели вече реално могат да наемат сезонни работници от страни извън ЕС, тъй като първият списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, е утвърден със Заповед РД-01-47/17.01.2017 г. на МТСП от началото на тази година. Безспорно най-атрактивната и достъпна възможност за работодателите в туристическия бранш за снабдяване с персонал за този летен сезон е сезонната заетост. Тя е най-привлекателна и за самите работници граждани на трети държави, тъй като регистрацията преминава по-облекчено което предоставя най-лесния и бърз достъп до сезонната работа на морските ни курорти, а именно сезонна работа до 90 дни.  

Последните промени в ППЗТМТМ също значително облекчиха възможността за достъп до пазара на труда на гражданите на трети страни, които да могат да бъдат ангажирани за сезонна работа до 90 дни. Една от тези промени е отпадането на изискването за документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава. От 16.06.2017 г. това изискване остана да се прилага само за разрешение за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца за една календарна година. Така се дава възможност за заетост на студентите в чуждестранни ВУЗ, желаещи да провеждат в РБългария производствените си стажове или просто да работят в България за срок от 3 месеца. Отпадна изискването за представяне на договор за наем във връзка с регистрацията на заетостта в Агенцията по заетостта. Вече се изисква само декларация, че са спазени изискванията за осигуряване на жилище, като контролът на достоверността на декларираните обстоятелства е поверен на инспекторите по труда. Отпадна и задължението, което имаше работодателят за предоставяне на доказателства, под формата на обяви в местни и национални средства за масово осведомяване, интернет и др. към искането за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда.
Предвид най-широко предпочитаната за летния сезон от работодателите и работниците сезонна работа до 90 дни тя ще бъде разгледана още в началото на този материал. След това ще бъдат посочени и останалите режими за достъп до българския пазар на труда за гражданите на трети страни.
 Сезонна работа до 90 дни
За нея се изисква само регистрация в Агенцията по заетостта, въз основа на декларация, подадена от работодателя (чл. 24, ал. 3 ЗТМТМ). При нея не се допуска смяна на работодател, както и работа при друг работодател чрез сключване на втори трудов договор. Процедурата изисква също така разрешението/регистрацията на АЗ да се извърши преди началото на заетостта и влизането на чужденците на територията на страната. За регистрация на сезонна заетост до 90 дни и наемане на граждани на трета държава е необходимо работодателят да подаде в Централна администрация на АЗ Декларация в два екземпляра по образец (Приложение № 5 към ППЗТМТМ) с приложени документи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ППЗТМТМ, а именно:
Обосновка на искането, в която работодателят посочва фактите и обстоятелствата, които налагат наемане на граждани на трети държави за сезонна заетост до 90 дни. Прилагат се и копия на разрешения/удостоверения, издадени на работодателя от компетентните органи за извършване на хотелиерска и/или ресторантьорска дейност;
Копие от документа за регистрация или ЕИК (единен идентификационен код) съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и/или регистрацията в Българската търговско-промишлена палата или друг документ, легитимиращ вносителя на искането, както и удостоверение за актуално състояние (в случаите на фирми без ЕИК съгласно чл. 23 ЗТР);
Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации;
Декларация на работодателя, че са спазени условията на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, а именно че условията на труд и заплащането за гражданите на третите страни не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор по реда на чл. 68 от Кодекса на труда (най-добре да е за „сезонна работа“ чл. 68, ал. 3 от КТ - срочен трудов договор за изпълнение на сезонни работи и дейности), сключен по условията на българското законодателство (писмена форма, двустранно подписан и регистриран в ТД на НАП), за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), подписан от страните, с клауза „влизащ в сила след регистрация на заетостта в АЗ и влизане на чужденеца на територията на Република България”. В договора следва да бъде посочено мястото на работата. За такова се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Необходимо е да се посочи и работно място, на което ще полага труд работника. Работното място е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора.
В трудовия договор следва да е включена задължително клауза, че транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя, който поема и разноските в обратната посока, независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение с наетия работник. В ЗТМТМ и Правилника за неговото прилагане не са предвидени ограничения в размера на пътните разходи, които следва да бъдат заплащани от работодателя в изпълнение на чл. 27, ал. 1 от ЗТМТМ. Предизвестието при прекратяване на срочните трудови договори е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2 от КТ). Тези ангажименти на работодателя, ведно с краткия срок на договора правят безпредметна възможността тези договори да се сключват със срок на изпитване (чл. 70 от КТ), както и трудовият договор да се прекратява с предизвестие.
Копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимка и личните данни на работника, гражданин на трета държава.
Сега ще продължим с описанието на останалите особености на достъпа на чужденци от трети държави до пазара на труда.
Създадени са правила, регламентиращи заетостта на членовете на семействата на лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване, членовете на семействата на български граждани или на гражданин на държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Тази заетост следва да се декларира от работодателя по ред, определен в Правилника за прилагане на ЗТМТМ.
Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище или признат статут на бежанец.



АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание

Практики на НАП