16 Юли, 2020

КОНТАКТИ

Social

  

По ЗКПО- Преглед на актуалната практика на ВАС по прилагането на чл. 46 от ЗКПО - данъчно третиране на задължения - Цветана Янкова

Казус 1: Жалбоподателят - едноличен търговец (ЕТ), е получил по договор за паричен заем от 05.12.Х4 г. сумата от 45 000 евро, за закупуване на товарен автомобил с ремарке. Съгласно договора предаването на сумата ще се извърши при сключване на същия по сметката на продавача на товарния автомобил или в брой и закупеният автомобил ще работи от името и за сметка на жалбоподателя. Връщането на сумата е уговорено да се извърши до 5 години, при продажба на автомобила или след спирането му от експлоатация.


Установено е, че по договора за заем от 05.12. Х4 г. са закупени през Х5 г. товарен автомобил и ремарке и същите са продадени през Х8 г., т.е. изпълнено е условието по договора, паричните средства да се върнат на заемодателя.
Обсъдена е и разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и от органа по приходите е прието, че петгодишният давностен срок от продажбата на товарния автомобил е изтекъл през Х13 г. Жалбоподателят е представил писмено обяснение и допълнителни документи (споразумение към договор), от които се установява, че сумата 45 000 евро не е върната, съответно не са признати приходи в годината на настъпване на обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и не е преобразуван финансовият резултат с посочената сума - 88 012,35 лв. (левовата равностойност на 45 000 евро) Обстоятелството се потвърждава от представените хронологични ведомости на сметка 499 и от представените оборотни ведомости към 31.12.Х13 г., поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО в хода на ревизията счетоводният финансов резултат на търговеца е коригиран в посока на увеличение със сумата в размер на 88 012,35 лв.
От жалбоподателя е представено споразумение, сключено на 03.01.Х8 г., с което е извършено предоговаряне и промяна на срока и начина на връщане на парите по договора. Органите по приходите обаче са се позовали на разлика в подписите на лицата заемодатели по договора за заем и по допълнително представеното споразумение към него и са направили извод, че споразумението е съставено допълнително за целите на ревизионното производство. След кредитиране на представеното споразумение АС е приел, че давността е прекъсната, поради което разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не е приложима за Х13 г.

Решение: Казусът е решен от ВАС с Решение № 5213 от 26.04.2017 г.
Единственото спорно обстоятелство по казуса е следва ли да се кредитира споразумението от 03.01.Х8 г., в частта му, с която е променен срокът на връщане на сумата от 45 000 евро и респективно, ако се кредитира, погасено ли е по давност задължението.
ВАС намира довода за неправилно кредитиране от АС на представеното споразумение за неоснователен. Без да се изпада в подробности изводът на ВАС по този въпрос е следният:
При оспорване съдържанието на частни документи (каквото е представеното споразумение) производство по ГПК не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 от ГПК, поради което и само поради установена от органа по приходите разлика в подписите, положени върху частния свидетелстващ документ, без искане за оспорване на същите по надлежния процесуален ред, не налага извода за изключване на тези документи от доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (в редакцията на разпоредбата преди промяната ѝ, която влезе в сила от 01.01.2014 г.), при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.
В случая от представеното споразумение от 03.01.Х8 г. към договор от 05.12.Х4 се установява, че е налице изтичане на петгодишната давност от настъпване на изискуемостта на задължението. Видно от споразумението от 03.01.Х8 г., предоставената сума от 45 000 евро в заем няма да бъде върната на заемодателите, а ще се инвестира от заемателя за подпомагане на автомобилния му парк по негова преценка и в случай на отправено писмено искане от страна на заемодателите до заемателя за връщане на заема, последният се задължава да им възстанови сумата в тримесечен срок от датата на получаване на искането.
Няма спор, че задълженията не формират финансов резултат, тъй като по смисъла си те са пасив, като признаването на това задължение е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а” от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок от длъжника, респективно неговия представител, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от търговеца- длъжник текущо счетоводство, тъй като не са адресирани до кредитора или негов представител, не съставляват признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” от ЗЗД на осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на погасителната давност.
На следващо място, видно от споразумението от 03.01.Х8 г., няма уговорен падеж на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В споразумението страните не са уговорили срок на връщане на сумата, както и настъпване на такъв под условие, а е уговорен тримесечен срок на връщане на сумата от датата на получаване на искането, респ. покана, т.е. давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - в случая 03.01.Х8 г. и изтича на 03.01.Х13 г.
При липса на доказателства за наличие на изключението, визирано в чл. 46, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО, т.е. че през Х13 г. задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи, законосъобразно в хода на ревизионното производство на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на търговеца със сумата в размер на 88 012,35 лв.



АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание

Практики на НАП