17 Юли, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УСЛУГА, ОКАЗАНА НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, КОЕТО Е УСТАНОВЕНО В ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ДЪРЖАВА

Моника Петрова, данъчен експерт

Фактическа обстановка:
Извършваме услуги на холандско дружество, което има регистриран клон и в България. Следва ли да начисляваме 20% данък върху добавената стойност за извършената услуга?
Становище: Предвид разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят на дадена услуга е данъчно задължено лице и предметът на същата не попада в обхвата на услугите, за които в ЗДДС се съдържат специални правила (каквито се съдържат в чл.21, ал.4, чл.22 и чл.23 от ЗДДС) за определяне на мястото й на изпълнение, то същата подлежи на облагане, там където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Съществуват случаи, какъвто е и настоящият, получателят на услугата да е установил независимата си икономическа дейност на територията на една държава, но същевременно да има един или повече постоянни обекти на територията на други държави. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС “постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, …, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна”.  
В разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011) е дефинирано понятието „постоянен обект“ за прилагането на чл. 44 от Директивата за ДДС, на който съответства чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба от Регламент № 282/2011 „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Съгласно чл. 11, параграф 2, б. „г“ от Регламент № 282/2011 за целите на прилагане на чл. 192а от Директивата за ДДС „постоянен обект“ означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от този регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира. С параграф 3 на чл.11 от Регламент № 282/2011 е прието, че притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задължено лице има постоянен обект.
Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност. За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Аналогично, когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, следва да се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги.


{f90filter STANDART HIDE}


Само АБОНАТИТЕ на списанието "Наръчник на икономиста" получават достъп до пълното съдържание. Можете да се абонирате тук

Практики на НАП