17 Юли, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИ ОТ ОТДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО ПОД НАЕМ В САЩ, ПОЛУЧЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН

Десислава Калудова, данъчен експерт

Фактическа обстановка:
Български гражданин живее заедно със семейството си и работи на територията на България. Лицето придобива недвижим имот (апартамент) на територията на Съединените американски щати (САЩ) и няколко месеца по-късно отдава имота под наем. Собственик на имота съгласно изготвения в САЩ нотариален акт и страна по договора за наем в качеството на наемодател е лицето. Съгласно българското вътрешно законодателство придобитото недвижимо имущество е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
Въпроси:
1. В коя държава - България или САЩ - следва да се декларират доходите от отдаване под наем на апартамента? Възможно ли е данъчно задълженото лице да избере самό държавата, където да декларира и заплати данъка върху реализираните доходи от наем?
2. При положение че доходите от наем следва да се декларират и обложат с данък в САЩ, необходимо ли е те да бъдат декларирани и обложени и в България? Необходимо ли е да се приложи към подаваната годишна данъчна декларация в България документ (удостоверение) за платения данък в САЩ?
3. Тъй като съгласно българското законодателство имотът е в режим на съпружеска имуществена общност, следва ли всеки от двамата съпрузи да посочи в годишната си данъчна декларация в България причислимата към него част от дохода и съответно платения данък в САЩ?
Становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето (икономически и семейни) са тясно свързани със страната.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.


{f90filter STANDART HIDE}


Само АБОНАТИТЕ на списанието "Наръчник на икономиста" получават достъп до пълното съдържание. Можете да се абонирате тук

Практики на НАП