18 Септември, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - Въпроси и отговори - Снежана Малакова, Лорета Цветкова

Лорета Цветкова, данъчен експерт
Снежана Малакова, юрист по осигурително право

ВЪПРОС: Как коректно да се отрази в декларация, обр. № 1 периода на извършване на трудова дейност или периода на извършване на определената работа при извънтрудови правоотношения, например при граждански договор със срок от 01.01.2019г. до 31.03.2019 г. вкл., с еднократно заплащане на 20.04.2019 г. при следните случаи?
1. Периодът на извършване на трудовата дейност може да е различен от периода на договора (например само м. март). С какъв документ доказваме този период?
3. Как би изглеждала сметката за изплатени суми с брутен доход за изплащане 4800 лв., за граждански договор със срок 01.01.2019 до 31.03.2019 г. вкл., ако приемем, че периодът, през който е положен трудът съвпада със срока на договора? Уговорено е сумата да се изплати на 20.04.2019 г. Лицето е пенсионер, родено преди 1960 г. и не желае да се осигурява за фонд “Пенсии”.

Отговор в частта на социалното осигуряване:
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец по кодекса, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на същото е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, независимо от вида й (за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена), се осигуряват по свое желание по реда, определен в Наредбата.
По аргумент на чл. 10, ал.1 от КСО, работещите без трудови правоотношения лица подлежат на осигуряване за целия период, през който изпълняват възложената им с „гражданския“ договор работа, като това обстоятелство се установява с подписания между тях и възложителя на работата протокол за приемане на изпълнението. Съответно и осигурителния доход на лицата, работещи без трудови правоотношения се отнася за периода, през който е извършена трудовата дейност.
Съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за изпълнителите по граждански договори се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В този срок, съгласно чл. 3, ал.1, т. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, следва да бъдат подадени и съответните данни с Декларация образец № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г.).
На основание цитираната нормативна уредба се очертават следните отговори по поставените в запитването въпроси:
в случай че периодът, през който е положен трудът съвпада със срока на договора - 01.01.2019 г. - 31.03.2019 г., то след изплащане на дължимото възнаграждение (20.04.2019 г.) следва да се внесат дължимите осигурителни вноски в срока по чл. 7, ал. 6 от КСО (до 25.05.2019 г.), както и в същия срок да се подадат  съответните за периода на осигуряване данни с Декларация образец № 1, т.е. за всеки от месеците януари, февруари и март;
ако възложената с гражданския договор работа е извършена само през един от трите месеца по договора - напр. през м. март, това обстоятелство следва да бъде изрично посочено в протокола за приемане на изпълнението на работата по договора, като в този случай доколкото възнаграждението е само за един месец, при внасяне на задължителните осигурителни вноски и подаване на данните (само за месец март) следва да бъде приложено и правилото за ограничаване на осигурителния доход до определения на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО максимален месечен размер (3000 лв. за 2019 г.).
И в двата случая, с оглед правилното прилагане на чл. 6, ал. 2 и ал. 11 от КСО, следва да бъде съобразено също и обстоятелството, че през периода на изпълнение на гражданския договор лицето получава и доходи за работа по трудово правоотношение.

Отговор в часта на ЗДДФЛ:
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, в редакцията, действаща от 01.01.2019 г., предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Съгласно чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ сметката за изплатени суми не се издава, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на дължимия авансово данък се определя и внася от лицето, придобило дохода. В съответствие с чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ образецът на сметката за изплатени суми се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник“. В този образец се съдържа механизмът за авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество.
Предвид цитираната нормативна уредба, с основание може да се каже, че издаването на сметката за изплатени суми е непосредствено свързано със задължението на платеца авансово да облага посочените два вида доходи. Необходимо е да се поясни, че това задължение възниква с изплащането на дохода, поради което издаването на сметката за изплатени суми е обвързано с датата на изплащане, а не с периода, за който е положен трудът.
В конкретния случай доходът ще се изплати на 20.04.2019 г. и ако това действително е така, в приложените образци трябва да се отбележи ІІ-ро тримесечие - тримесечието, през което е изплатена сумата по тази сметка. Обстоятелството че трудът е положен през първото тримесечие на годината, както и периодът през който реално е извършвана дейността по договора, нямат отношение към авансовото облагане на дохода. Ето защо тази информация не се посочва и в сметката за изплатени суми.   
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ не е визирана конкретна дата или срок, в рамките на който следва да се издаде формулярът, но е целесъобразно това да е датата на изплащането на съответния доход. Доколкото датата на изплащането на дохода в конкретния случай е 20.04.2019 г. правилно е това да бъде и датата на издаване на документа. Разбира се при многократни плащания може да се издаде една сметка за изплатени суми, в която платецът да посочи общия размер на изплатения на лицето облагаем доход и удържания авансово данък за съответния период (тримесечие).
С оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, размерът на авансовия данък се изчислява върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Именно с цел определяне размера на личните задължителни осигурителни вноски във връзка с изчисляване на дължимия авансово данък, физическото лице самостоятелно посочва на ред 5 в сметката за изплатени суми размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски.

Практики на НАП