18 Септември, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ - ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ - КРАСИМИРА УЗУНОВА

Красимира Узунова, данъчен експерт

ВЪПРОС: На 16 април беше обнародвано в Държавен вестник  Решение № 4 от 09.04.2019 г. по дело № 15/2018 г. на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ. В тази връзка се поставят въпросите:
1. Следва ли да се извърши ново облагане с данък върху недвижимите имоти със ставките, действащи през 2018 г.?
2. От кога следва да се направи новото облагане на имотите?
3. Следва ли да се промени облагането за лицата, заплатили начисления данък за цялата 2019 г. до влизане в сила на решението?
ОТГОВОР: Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ е изменена с §39, т. 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Новата разпоредба на чл. 22 от ЗМДТ влиза в сила от 1 януари 2019 г. и предвижда по-високи данъчни ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет №153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
С решение № 4 от 9 април 2019 г. по конст. д. № 15/2018 г. на КС разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна.  Аргументите са, че “с нея се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците и че обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходните и имуществените данъци”.
Като правни актове решенията на КС имат присъщите на тези актове правна сила и правно действие. Правната сила се състои в задължителността на решението. Правните субекти са задължени да съобразяват своето поведение с установеното и предписаното от решението. Правното действие се проявява в правните последици. Решенията, с които се установява противоконституционност на законова разпоредба имат конститутивно действие. Според чл.151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията обявеният за противоконституционен закон „не се прилага“ от деня на влизането в сила на решението на КС. Това означава забрана за прилагане на закона занапред. Тя е безусловна, императивна и за постоянно. Като последица от тази забрана следва, че обявеният за противоконституционен закон престава да действа и да регулира обществени отношения. Той губи правния си ефект и престава да съществува като нормативен акт (Тълкувателно решение № 22 от 1995 г. на КС).  
Решението на КС се обнародва в „Държавен вестник“ в срок от 15 дни от постановяването му и в общия случай влиза в сила 3 дни след обнародването му (чл. 151, ал. 2 от Конституцията). Това е моментът на окончателната му стабилизация като правораздавателен акт. До влизане в сила на решението на КС разпоредбата е действаща и всички държавни и общински органи и лица следва да съобразяват поведението си с нея. Решение № 4 от 08.04.2019 г. бе обнародвано на 16 април.    
Характерното в случая е, че с решението на КС се обявява за противоречаща на Конституцията цялата норма на чл. 22, а не само т. 2, която се отнася до жилищните имоти в курортни населени места и в която се предвижда по-висока данъчна ставка.   
С цитираното Тълкувателно решение № 22 от 1995 г. КС приема, че „с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и се създава противоконституционна законова уредба, същата престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие“. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му, т.е. налице е възстановително действие на решението на съда по отношение отменения или изменения закон.
С оглед на изложеното, тъй като обявеният за противоречащ на Конституцията текст на чл. 22 е приет със закон за изменение (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на действащ преди това текст на чл. 22, след влизане в сила на решението на КС се възстановява действието на съществуващата към 31 декември 2018 г. разпоредба, съгласно която общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Жилищните имоти, отговарящи на условията на отменения чл. 22, т. 2 от ЗМДТ, ще се облагат с по-високата ставка до м. април включително, а след това, т.е. от м. май до края на годината, облагането им следва да се извърши по общата ставка за недвижими имоти, приета от общинския съвет за 2019 г.
Ако общинският съвет не е приел ново решение за определяне на ставката на данъка върху недвижимите имоти за 2019 г., ще се прилага ставката, действаща към 31 декември на 2018 г., съгласно чл. 1, ал. 3 ЗМДТ.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти на лицата, които са платили данъка за цялата 2019 г., следва да бъдат преизчислени със ставката за жилищни имоти, които не са в курортни населени места или в общия случай от м. май занапред. Съображенията са, че разпоредбата влиза в сила по отношение на всички годишни задължения, независимо че някои от тях са платени преди отмяната на чл. 22 от ЗМДТ, и второ, лицата са изпълнили точно и добросъвестно законово задължение и не би следвало да търпят негативни последици от това си поведение.


{f90filter STANDART HIDE}


Само АБОНАТИТЕ на списанието "Наръчник на икономиста" получават достъп до пълното съдържание. Можете да се абонирате тук

                                              

Практики на НАП