17 Юли, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, РАБОТЕЩИ ПО ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРСКИ РАБОТОДАТЕЛ

 

Катя Кашъмова, данъчен експерт

Кръгът на лицата осигурени в НЗОК, е уреден с разпоредбата на чл.33 от ЗЗО. Гражданите на трети държави са осигурени в НЗОК, в случай че имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Дългосрочното или постоянно пребиваване в Република България е факторът, който е решаващ за здравното осигуряване в НЗОК за гражданите на третите държави. Следователно тези, от тях, които имат такова пребиваване, са обхванати от здравното осигуряване на НЗОК и осигурителят (работодателят), следва да внася и здравноосигурителни вноски за тези лица. Гражданите на трети държави, които имат разрешение за пребиваване, различно от разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не са обхванати от здравното осигуряване в НЗОК и осигурителят (работодателят), не внася здравноосигурителни вноски за тези лица. Изключение от това правило са:
случаите, в които се сключват трудови договори с граждани на РСеверна Македония, РСърбия, Черна гора и РАлбания, поради това че с тези държави България има сключени споразумения за социална сигурност, в чиито материален обхват е и здравното осигуряване.
случаите при които за граждани на трети държави се прилага чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010. Тогава когато тези граждани са пребивавали на законово основание и са били обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава-членка и при наличие на трансгранична ситуация между България и друга държава членка на ЕС. Тези граждани за да бъдат включени в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, е необходимо да представят в ТД на НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава членка, за периода до идването им в България.

Практики на НАП