17 Юли, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ТРУДОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО - ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

ВЪПРОС: Работник има право на платен годишен отпуск от текущата година в размер на 20 дни и 4 дни неизползван платен годишен отпуск от минали години. Работникът решава да ползва 5 дни платен отпуск от отпуска за текущата година. Работодателят счита, че отпускът за текущата година трябва да се консумира след изчерпване на неползвания отпуск за минал период. 
1. Законосъобразно ли е решението на работодателя? 
2. Ако работникът прекрати трудовото си правоотношение, ще има ли право на обезщетение за 19 работни дни (15 от текущата година и 4 дни от минали години)? 
Отговор: Съгласно чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, вкл. отложен или неизползван от предходни календарни години. 
Платеният годишен отпуск се ползва въз основа на писмено искане на работника или служителя (чл. 22, ал. 2 НРВПО). В писменото си искане работникът или служителя посочва размера на платения годишен отпуск, който желае да ползва, както и календарната година, за която той се полага, и началната дата на ползване на отпуска. Работодателят не може по свое усмотрение да определя „поредност” на ползване на отпуск, полагаем се за текущата календарна година, и на отложен или неизползван отпуск от предходна календарна година. Работодателят би могъл „да укаже” на работника или служителя, кой отпуск е по-добре да ползва, предвид изпълнение на задължението по чл. 176, ал. 2 от КТ. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. 
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Преди изтичането на давностния срок работникът или служителят може да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск. В този смисъл е и чл. 37д от НРВПО, който предвижда, че в случаите по чл.176, ал. 3 КТ (при неизпълнение на задължението на работодателя да осигури ползването на отложен или неползван отпуск) работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а от КТ.
Предвид действащата правна уредба работодателят не може да задължи работника или служителя да ползва платения си годишен отпуск в рамките на календарната година, за която се полага. Той може да го покани да ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага (чл.173, ал. 4 от КТ). Разпоредбата на чл.173, ал. 4 от КТ дава право на работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В този случай, работодателят ще има право през следващата календарна година да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.
Както беше посочено по-горе, в писменото си искане за ползване на платен годишен отпуск работникът или служителят следва да посочи размера на платения годишен отпуск, който желае да ползва, както и календарната година, за която той се полага, и началната дата на ползване на отпуска. С разрешение на работодателя работникът или служителят има право да ползва платен годишен отпуск до изтичане на двугодишния давностен срок по чл.176а КТ. След изтичане на давностния срок работникът или служителят „губи” правото си да ползва отпуска, а при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. В този смисъл, в интерес на работника или служителя е да ползва отпуск, давностният срок за ползване на който изтича по-рано. С оглед на това, в конкретния случай по-правилно би било първо да се използват 4-те дни платен годишен отпуск „от минали години“.
В заключение, правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на давностния срок. При прекратяване на трудовото правоотношение парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи, когато правото на ползването му не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 от КТ).


{f90filter STANDART HIDE}


Само АБОНАТИТЕ на списанието "Наръчник на икономиста" получават достъп до пълното съдържание. Можете да се абонирате тук

Практики на НАП