16 Юни, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА

(Обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. и доп., ДВ, бр. 83/2000 г.; бр. 8, 52/2001 г.;
бр. 19 /2002 г., бр. 91/2003 г., бр. 1/2006 г., бр. 15 /2007 г., бр. 17/2008 г., бр. 12/2009 г., ДВ, бр. 2/2010 г., ДВ, бр. 13/2011 г., ДВ, бр. 16, ДВ, бр. 80 от 2012 г., ДВ, бр. 33 и 94 от 2013 г. , ДВ, бр. 17 от 2014 г., ДВ, бр. 18 и 40 от 2015 г., ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 29 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 36 от 2019 г.

Раздел I
Обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и на работещите без трудово правоотношение
Чл. 1. (1) (изм.и доп., ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
(2) (изм., ДВ, бр. 29 от 2017 г.) При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в ком-петентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудо-вата дейност. При прекъсване и възобновяване на съ-ответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, са-моосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на оси-гуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
(4) (изм., ДВ, бр. 17 от 2016 г.) Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
(5) За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. (изм., ДВ, бр. 36 от 2019 г.) на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, обра-зованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти, и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2;
(6) (изм., ДВ, бр. 29 от 2017 г.) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4-6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4.
(7) (отм. ДВ, бр.1 от 2006 г.)
Чл. 2. (1) (изм., ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване Едноличните търговци, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.
(2) (отм., ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице, поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.
(3) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и кориги-раща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.
Чл. 3. (1) (изм., ДВ., бр. 17 от 2016 г.) Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(2) (отм., ДВ. бр. 33 от 2013 г.)
(3) (изм., ДВ. бр. 36 от 2019 г.) Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бремен-ност и раждане, отглеждане на малко дете и при оси-новяване на дете до 5-годишна възраст дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парич-но обезщетение.
(4) (изм., ДВ. бр. 36 от 2019 г.) Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст дете от 2- до 5-годишна възраст.
(5) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година.
Чл. 4. (1) Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.
(2) (доп., ДВ. бр. 17 от 2016 г.) Ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюд-жета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Чл. 5. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 6. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни внос-ки върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 7. (отм., ДВ, бр. 18 от 2015 г.)
Чл. 8. (отм. ДВ, бр. 15 от 2007 г.)
Чл. 9. (отм. ДВ, бр. 83 от 2000 г.).
Чл. 10. (отм. ДВ, бр. 91 от 2003 г.).
Чл. 11. (1) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
(2) (изм., ДВ, бр. 17 от 2016 г.) Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) (отм. ДВ, бр. 91 от 2003 г.).

Раздел II
Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина и на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване

Чл. 12. Българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство.
Чл. 13. (1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет.
(2) Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-то число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.
(3) (отм. ДВ, бр. 33 от 2013 г.)
(4) (отм. ДВ, бр. 33 от 2013 г.)
Чл. 14. Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1 се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Бъл-гарската народна банка към датата на начисляването или плащането.
Чл. 15. (отм. ДВ, бр. 15 от 2007 г.)
Чл. 16. (1) Лицата, изпратени на работа в чужбина от бъл-гарски посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Чл. 17. (1) Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Осигуряването на лицата по ал. 1 се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация. Лицата декларират пред съответния държавен орган датата, от която искат да бъдат осигурявани или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, по-сочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Чл. 17а. (1) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба.
(2) Лицата по ал. 1 декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуря-ването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
(3) (отм, ДВ, бр. 13 от 2011 г.)
Чл. 17б. (1) Съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигурява-не се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) (доп., ДВ, бр. 29 от 2017 г.) Лицата по ал. 1 внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, в размерите за фондовете “Пенсии” и “Общо забо-ляване и майчинство” по сметката на съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като в документите за внасянето им попълват своя ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден им от Националната агенция за приходите.
(3) Възникването, прекъсването, възобновяването и прек-ратяването на осигуряването на лицата по ал. 1 се декларира от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване с декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодате-лите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Осигуряването възниква или се възобновява от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена.
(4) Прекъсването/прекратяването на трудовата дейност на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социал-но осигуряване прекъсва/прекратява осигуряването на лицата по ал. 1.
Чл. 18. (изм, ДВ, бр. 29 от 2017 г.) Осигурителните вноски за ли-цата по чл. 13, чл. 16, чл. 17 и 17а се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл. 3, ал. 5.
Чл. 19. (1) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки на лицата по, чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1.
(2) Осигурителните книжки се издават по искане на:
1. организацията, чрез която се извършва осигуряването - за лицата по чл. 16, 17 и 17а;
2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата по чл. 17б, ал. 1.
(3) Лицата, по чието искане са издадени осигурителни книжки, вписват в тях периодите, през които лицата по ал. 1 са подлежали на осигуряване.
(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за лицата по ал. 1.
Чл. 19а. (отм, ДВ, бр. 33 от 2013 г.)
Чл. 19б. Осигурителните вноски за лицата по чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1 се внасят задължително за целия период от датата на възникване или възобновяване на осигуряването до датата на неговото прекъсване или прекратяване.

Раздел III
Обществено осигуряване на морските лица
Чл. 20. (1) Морските лица задължително се осигуряват за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест и по свое желание - и за безработица.
(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на морските лица и се дължат в размерите за фондовете „Общо заболяване и майчинство”, „Пенсии”, „Трудова злополука и професионална болест” или и за „Безработица” върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.
(4) (изм.и доп., ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Осигурителните вноски за морските лица се удържат и внасят се внасят от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Лицата, които са се осигурявали чрез българска организация - посредник за изпращане на работа в чужбина, могат да внасят осигурителни вноски до 1 януари 2001 г. по реда на отменения раздел IV от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1992 г.
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 4, ал. 11 от Ко-декса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.
§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходите съобразно възложените им дейности.
§ 4. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход от морските лица за 2010 г. се деклари-рат пред работодателя до 31 март 2010 г., а дължими-те осигурителни вноски за месец януари и февруари 2010 г. се внасят без лихва до 31 май 2010 г.
§ 5. Лицата по чл. 16 и 17, които са заявили писмено желанието си за осигуряване за времето преди 1 януари 2013 г., но не са внесли дължимите осигурителни вноски, могат да ги внесат в срок до 31 декември 2013 г.
§ 6. Лицата по чл. 17, които писмено заявят желанието си за осигуряване до 1 юли 2016 г., могат да внесат дължимите осигурителни вноски в срок до 31 декември 2016 г.

Заключителна разпоредба
§ 6. Осигурителните вноски от лицата по чл. 4, ал. 9 от Ко-декса за социално осигуряване за август и септември 2012 г. се внасят без лихва до 31 октомври 2012 г.
§ 8. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за соци-ално осигуряване и за работниците или служителите, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, може да се поиска издаване и заверка на осигурителни книжки за периоди на осигуряване преди 1 юли 2015 г., по досегашния ред.
§ 9. Осигурителни книжки, издадени преди 1 юли 2015 г., се заверяват за периоди на осигуряване преди 1 януари 2016 г., по досегашния ред.

Заключителна разпоредба

§ 5. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Практики на НАП