18 Август, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. и доп., бр...... ДВ, бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г. , ДВ, бр. 19,26,43,49,58,59,62,96,97, 98 и 100 от 2010 г., ДВ, бр. 9, бр. 99 и бр. 100 от 2011 г., ДВ, бр. 38,60,94,101 и 102 от 2012 г., изм. и доп., ДВ, бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., ДВ, бр. 1, 18 и 53 от 2014 г., ДВ, бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79 и ДВ, бр. 98 от 2015 г., изм. и доп., ДВ, бр. 20 и 98 от 2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 7, 17, 30, 40, 77 и 92, 102 и 105 от 2018 г., изм. и доп., ДВ, бр. 24 от 22 март 2019 г)

Раздел IV
Осигурени лица. Права и задължения

Чл. 33. (1) Задължително осигурени в Националната здрав-ноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Репуб-лика България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на ко-ито е разрешено дългосрочно или постоянно пребива-ване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманита-рен статут или с предоставено право на убежище.
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прила-га законодателството на Република България съглас-но правилата за координация на системите за социал-на сигурност.
(2) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на зако-на в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. по чл. 33, ал. 1, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребивава-не;
3. по чл. 33, ал. 1, т. 4 - от датата на откриването на про-изводство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
4. по чл. 33, ал. 1, т. 5 - от датата на записването в съот-ветното висше училище или научна организация.
5. по чл. 33, ал. 1, т. 6 - от датата на възникването на ос-нованието за осигуряване.
(2) Правата на осигурените по чл. 33, ал. 1 възникват:
1. за новородените - от датата на раждането;
2. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4 - от датата на открива-не на производство за предоставяне статут на бежа-нец или право на убежище;
3. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 5 - от датата на записва-нето в съответното висше училище или научна органи-зация;
4. за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
Чл. 35. Задължително осигурените имат право:
1. да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска по-мощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои предс-тавители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.
7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
8. на трансгранично здравно обслужване по реда на гла-ва втора, раздел ХІІ.
(2) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания:
1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност;
2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори;
3. отказан достъп до медицинска документация;
4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.
Чл. 36. (отм., ДВ, бр. 1 от 2014 г.)
Чл. 37. (1) За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална ме-дицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет.
(2) С постановлението по ал. 1 се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(3) Сумите по ал. 1 и ал. 2 са за оказаната медицинска по-мощ.
(4) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават ли-ца със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи чле-нове на семейството; ветерани от войните, военноин-валиди, военнопострадали; задържани под стража ли-ца, задържани на основание чл. 72 от Закона за Ми-нистерството на вътрешните работи, задържани на ос-нование чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.
(5) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и ал. 2 документ за заплатените суми.
(6) (доп., ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Разликата между сумите по ал. 1 и 2 се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от държавния бюджет по ред, определен с постановлението по ал. 1, след представяне на отчетен документ, в който се посочват номератана издадените документи за заплатените суми по ал. 5.
Чл. 38. Осигурените са длъжни да изпълняват предписани-ята на изпълнителите на медицинска помощ и изиск-ванията за профилактика на заболяванията в съответ-ствие с НРД и договорите с изпълнителите.
Чл. 39. (1) За задължително осигурените лица в Национал-ната здравноосигурителна каса, с изключение на ли-цата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигу-ряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
(2) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дъл-жимите вноски за здравно осигуряване по ред, опреде-лен с наредбата по ал. 1.
(3) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с наредбата по ал. 1 образец за съответния период;
(4) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този закон, те представят декларации в На-ционалната агенция за приходите по ред, определен с наредбата по ал. 1;
(5) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойност-та на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Репуб-лика България е страна.
(6) Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравно-осигурителни вноски.

Раздел V
Здравноосигурителни вноски

Чл. 40. (1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:
1. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО - доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социал-но осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодате-ля или ведомството и осигурения в съотношение:
- 2000 - 2001 г. - 80:20; - 2002 - 2004 г. - 75:25; - 2005 г. - 70:30;
- 2006 г. - 65:35; - 2007 г. - 65:35; - 2008 г. - 60:40; - 2009 г. - 60:40;
- 2010 г. и следващите години - 60:40:
а) осигурителните вноски са изцяло за сметка на рабо-тодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон;
б) (изм. ДВ, бр. 30 от 2018 г.) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минимал-ния месечен размер на осигурителния доход за самоо-сигуряващите се лица, определен със Закона за бюд-жета на държавното обществено осигуряване; вноска-та е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отг-леждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необхо-димост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месе-ца, следващ този, за който се отнася;
в) осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за дър-жавното обществено осигуряване;
г) (отм. ДВ, бр. 46 от 2007 г.)
2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социал-но осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минимал-ния месечен размер на осигурителния доход за самоо-сигуряващите се лица и за регистрираните земеделс-ки стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигу-ряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрира-ните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или живо-тинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2а. морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избрания месечен осигурителен доход по чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като не определят окончателен размер на осигурителния до-ход за доходите от трудово правоотношение като мор-ски лица; вноската се удържа и внася от работодате-ля на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за со-циално осигуряване
3. за лицата, работещи без трудово правоотношение:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получа-ват възнаграждение, равно или по-голямо от минимал-ната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейност-та; когато е получено възнаграждение под минимална-та работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
б) (изм. ДВ, бр. 79 от 2018 г.) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагае-мия доход, след намаляването му с разходите за дей-ността, независимо от размера на полученото възнаг-раждение;
в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;
4. за пенсионерите от държавното обществено осигуря-ване или от професионален пенсионен фонд - разме-рът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
5. (изм. ДВ, бр. 30 от 2018 г.) За лицата във временна нерабо-тоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осино-вяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда отпуск при оси-новяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигу-рителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизво-дители, определен със Закона за бюджета на държав-ното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за со-циално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1.
6. за лицата, получаващи доходи на различни основа-ния, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвиде-ните за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване.
7. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизпо-ведания, които не получават възнаграждения за из-вършвана дейност - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят до до 25-о число на месеца, след-ващ този, за който се отнасят, от централното ръко-водство на съответното вероизповедание;
8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица - размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о чис-ло на месеца, следващ този, за който се отнасят.
(2) (изм. ДВ, бр. 17 от 2018 г.) Осигуряват се за сметка на държавния бюджет: ветераните от войните, военноин-валидите и военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; лицата с увреждания инвалиди-те, пострадали при природни бедствия и аварии; пост-радалите при изпълнение на служебния си дълг слу-жители на Министерството на вътрешните работи, пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за държавна агенция “Разузнаване”; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона на Националната служба охрана и държавните служители.
(3) Осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:
1. (изм. ДВ, бр. 92 от 2018 г.) лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст; учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на ал. 1.
2. студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;
3. чуждестранните студенти - редовно обучение, до на-вършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и науч-ни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществява-не на образователна дейност сред българите в чужби-на и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Маке-дония за студенти в държавните висши училища на Република България;
4. (отм. ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
5. гражданите, които отговарят на условията за получа-ване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпома-гане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социал-ни услуги и приетите за обслужване в социални учеб-но-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;
6. задържаните под стража или лишените от свобода;
7. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;
8. (отм. ДВ, бр. 95 от 2006 г.)
9. (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г.) родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ
10. лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Републи-ка България - за периода на получаване на обезщете-нието;
(4) (отм., ДВ, бр. 102 от 2012 г.)
(4а) За лицата по ал. 3 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
(5) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен до-ход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се ли-ца, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват го-дишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното по-даване;
2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелст-во, по ред, определен с наредба на министъра на фи-нансите, в която посочват, че ще се осигуряват по ре-да на т. 1 и избрания осигурителен доход.
(6) Размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена дек-ларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Ак-тът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е макси-малният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(8) За лицата по ал. 1, т. 6 вноските се внасят върху сбо-ра от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от макси-малния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(9) За лицата по ал. 2 и ал. 3, т. 9 осигуряването се извър-шва за сметка на държавния бюджет след представя-не в Националната агенция за приходите на докумен-ти, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелс-тва по ал. 2 и ал. 3, т. 9.
Чл. 40а. (1) Българските граждани, които са длъжни да оси-гуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не запла-щат здравноосигурителни вноски до края на съответ-ната календарна година, смятано от датата на напус-кане на страната, и за всяка следваща календарна го-дина след предварително подадено заявление до На-ционалната агенция за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след из-тичане на 6 последователни месеца, през които лице-то е осигурявано по реда на чл. 40.
(3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните пра-ва на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самооси-гуряващите се лица, определен със Закона за бюдже-та на държавното обществено осигуряване към мо-мента на внасянето на вноските.
(4) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41 след пода-дена декларация по ред, определен с наредба на ми-нистъра на финансите.
(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
Чл. 40б. (1) (изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г.) Задължително здравно-осигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Евро-пейския съюз и Условията за работа на други служи-тели на Европейския съюз, установени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 фев-руари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно пос-тановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който се прилага по отношение на тях схемата за здравно заст-раховане на Европейския съюз, след предварително по-дадено заявление до Националната агенция за прихо-дите.
(2) Лицата по ал. 1 заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, а възстановяването на разходите им се извършва при условията и по реда на чл. 72 и Приложение VІІ от Правилника за длъжностните лица на Европейския съ-юз.
Чл. 40в Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Чл. 41. (1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по съответната сметка на компетентната териториал-на дирекция на Националната агенция за приходите.
(2) При наличие на няколко публични задължения самоо-сигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 могат да заявят по ред, определен с наред-ба, издадена от министъра на финансите, кои задъл-жения за осигурителни вноски по този закон погася-ват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигу-рителния процесуален кодекс не се прилагат.
Чл. 42. (1) Осигурителният доход, върху който се изчисля-ва вноската, се установява по ведомости и други до-кументи за изплатени или начислени, но неизплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за без-работни и по данъчните декларации по Закона за да-нъците върху доходите на физическите лица
(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъч-но облагане.
(3) В годишната декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се отразяват платени-те през годината здравноосигурителни вноски и дъл-жимите суми при годишното изравняване, ако има та-кива.
(4) Работодателите, общинските власти, ведомствата, възложителите и самоосигуряващите се са длъжни да предоставят на Националната агенция за приходите и на НЗОК необходимата информация по чл. 42, ал. 1 и 3.
Чл. 43. Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 5, изречение трето и по ал. 5 могат да заплатят здравноосигурител-ните вноски авансово за избран от тях период.
Чл. 44. Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис.
Чл. 44а. Набраните от здравноосигурителни вноски по този раздел приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година се разходват само за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 24
............................................................................................................

Чл. 109. (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, пред-хождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Ли-цата с прекъснати здравноосигурителни права запла-щат оказаната им медицинска помощ.
(2) (изм., ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигури-телни вноски през последните 60 месеца.
(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната ме-дицинска помощ, не се възстановяват.
(4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнася-нето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
(5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по чл. 40а.

Практики на НАП