19 Май, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА НА ВЪНШНИ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЛИЦА

Мина Янкова, данъчен експерт
Цветана Янкова, данъчен експерт


Фактическа обстановка:
В предприятието е организирано безплатно столово хранене в съответствие с чл.285 от КТ и Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна. По нареждане на изпълнителния директор се приготвят няколко порции допълнително над присъстващите по ведомост служители, предназначени за външни на предприятието хора - двама души охрана (външна фирма), техници външна поддръжка и други партньори. В края на месеца се сравняват броя човекодни с броя сготвени порции и за разликата в повече се начислява ДДС с протокол върху данъчна основа - себестойността на порциите. В края на годината, тойността на сготвените в повече порции, както и начисленият ДДС върху тях се посочва в увеличение в ГДД по чл. 92 от ЗКПО като разходи, несвързани с дейността (чл.26, т. 1 от ЗКПО).
1. Правилно ли начисляваме ДДС с протокол върху такава данъчна основа или трябва да използваме друг начин за корекция на данъчен кредит?
2. Правилно ли с гореописаните суми увеличаваме счетоводния финансов резултат?
Становище: по Закона за данък върху добавената стойност:
По правило безвъзмездните доставки на стоки и услуги са извън предметния обхват на ЗДДС. За тези доставки, както и за дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност, по силата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Когато стоката и/или услугата се предоставя безвъмездно, но е за целите на независимата икономическа дейност на лицето, то тогава е налице право на приспадане на данъчен кредит (съгласно общите правила на чл. 68, 69 и 71 от ЗДДС и при предоставянето им не се начислява ДДС - липсва възмездна доставка). Такава безспорно е ситуацията на предоставена безплатна храна по чл.285 от Кодекса на труда (чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС). В случая това е относимо за храната на работещите в предприятието. За храната, която се предоставя на външни за предприятието лица е приложима разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, тъй като при закупуването на стоките и/или ползването на услугите за нейното приготвяне лицето не знае каква част ще е за неговия персонал и каква част за външните за предприятието лица и в тази връзка е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Това означава, че в този случай дружеството извършва безмездна доставка, приравнена на възмездна. Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС от закона и е равна на сумата на направените преки разходи, свързани с извършването на услугата, т.е. трябва да бъде взета предвид стойността на закупените хранителни стоки и продукти, стойността на останалите преки разходи - заплатата на персонала, зает с обслужването на стола (с подготовката, предоставянето на храната, обслужването на помещението и съдовете), изразходвана електрическа енергия във връзка с услугата и други относими разходи.

По Закона за корпоративното подоходно облагане: Най-общо като разходи, несвързани с дейността, могат да бъдат определени разходите, чието извършване не предполага генериране на насрещен приход/ доход. Казано с други думи, това са разходи, чието предназначение няма отношение към извършваната от данъчно задълженото лице дейност, както и разходи, направени в чужд интерес.
В описания случай разходите, формирани от безплатното предоставяне на храна на външни за предприятието лица, следва да се квалифицират като разходи, несвързани с дейността, тъй като се извършват в чужд интерес. Характерът им на такива разходи се предопределя и от обстоятелството, че храната не се предоставя в рамките на представително мероприятие на дружеството, а на лица, които присъстват инцидентно на територията на предприятието (техници външна поддръжка и други партньори) или са служители на друго лице и изпълняват на територията на предприятието задълженията си към своя работодател (охранители от външна фирма). За изчерпателност следва да се отбележи, че съгласно чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. ЗКПО не съдържа самостоятелна дефиниция на понятието „представителни разходи“ и в тази връзка, съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове и наложената данъчна теория и практика, за целите на корпоративното облагане следва да се съобрази определението за представителни цели, развито в чл. 62 от ППЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. В ал. 2 на чл. 62 от ППЗДДС е постановено, че ал. 1 не се прилага по отношение на организирането на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Следователно, за целите на ЗКПО, в хипотезата на изключението по чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС извършените разходи няма да попаднат сред облагаемите представителни разходи, а по-скоро ще се приемат за разходи, целящи извличане на бъдеща икономическа изгода, тъй като на тези мероприятия се представят или тестват търгувани от данъчно задълженото лице стоки или услуги. За да се приложи визираното изключение на чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС данъчно задълженото лице следва да разполага със съответните доказателства, относими към посочените в нормата условия. Следователно то трябва да може да удостовери, че мероприятията са пряко свързани с дейността му, за да се признаят разходите за данъчни цели и да не е приложима нормата на чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Когато разходите са за целите, изброени в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС и не попадат в изключението по ал. 2 на този член, от гледна точка на ЗКПО отново е необходимо да се докаже, че са свързани с дейността на данъчно  задълженото лице. Това е така поради обстоятелтвото, че според чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО на облагане с данък върху разходите подлежат представителните разходи, свързани с дейността. Следователно в тази категория например не биха попаднали разходи, които са предимно за развлекателни, а не за представителни цели, доколкото понятието „представителни“ носи в същността си стремежа за представяне в случая на данъчно задълженото лице и неговата дейност по най-добрия възможен начин, като по-далечната цел очевидно е извличане на бъдещи ползи от това представяне. От описаното във въпроса не става ясно по каква причина се предоставя безплатна храна на лица, които са външни за дружеството и съответно не става ясно каква е връзката на извършените разходи за тази храна с неговата дейност. В този смисъл тези разходи не попадат сред представителните разходи, тъй като чл. 204, ал. 1, т. 1 изисква те да са свързани с дейността, а няма данни това да е така в случая. Следователно отчетените разходи за предоставяне на безплатна храна на външни за дружеството лица подлежат на преобразуване по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
По отношение на начисления ДДС, отчетен като разход, следва да се посочи, че приложимата разпоредба е не чл. 26, т. 1, а чл. 26, т. 3 от същия закон. Съгласно посочената разпоредба не се признава за данъчни цели разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели, какъвто е настоящият случай.

Практики на НАП