23 Август, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

Финансов лизинг. Данъчно третиране по ЗДДС

Публикувано в брой 8 от 2007 г.

 

Публикувано в брой 8 от 2007 г.

Автор:

Бойко Костов

дипломиран експерт-счетоводител

 

ФИ­­НАН­­­СОВ ЛИ­­ЗИНГ

Да­­нъч­­­но тре­­ти­­ра­­не по ЗДДС

                     

 Фи­­нан­­­со­­ви­ят ли­­зинг е ком­­­би­­на­­ция на две сдел­­­ки - про­­даж­­­ба и фи­­нан­­­си­­ра­­не. Та­­зи прав­­­на същ­­­ност пре­­доп­­­ре­­де­­ля ло­­ги­­ка­­та как­­­то на сче­­то­­вод­­­но­­то, та­­ка и на да­­нъч­­­но­­то му тре­­ти­­ра­­не.

 Осо­­бе­­нос­­­ти­­те на фи­­нан­­­со­­вия ли­­зинг по от­­­но­­ше­­ние на ДДС са при ли­­зин­­­го­­да­­те­­ля. За­­то­­ва ще раз­­г­­­ле­­да­­ме съ­­щес­­т­­­ве­­ни­­те ас­­­пек­­­ти на да­­нъч­­­но­­то тре­­ти­­ра­­не на те­­зи сдел­­­ки при ли­­зин­­­го­­да­­те­­ли­­те.

 

а) об­­­ла­­га­­е­­мост на дос­­­тав­­­ка­­та с ДДС

 

Ме­­то­­до­­ло­­ги­­чес­­­ка­­та ба­­за на за­­ко­­но­­ва­­та уред­­­ба е в двой­с­­т­­­ве­­ният ико­­но­­ми­­чес­­­ки ха­­рак­­­тер на фи­­на­н­­­со­­вия ли­­зинг. Еди­­ни­­ят ком­­­по­­нент на то­­зи до­­го­­вор е про­­даж­­­ба­­та на ли­­зин­­­го­­ва­­та вещ, ко­­я­­то по сми­­съ­­ла на ЗДДС пред­­с­­­тав­­­ля­­ва дос­­­тав­­­ка на сто­­ка, а дру­­ги­­ят ком­­­по­­нент е кре­­ди­­ ти­­ра­­не­­то на ли­­зин­­­го­­по­­лу­­ча­­те­­ля, пред­­с­­­тав­­­ля­­ва­­що дос­­­тав­­­ка на фи­­нан­­­со­­ва ус­­­лу­­га.

За­­ко­­нът пред­­­виж­­­да въз­­­мож­­­ност за из­­­бор от ли­­зин­­­го­­да­­те­­ля - да тре­­ти­­ра ли­­зин­­­го­­вия до­­го­­вор из­­­ця­­ло ка­­то об­­­ла­­га­­е­­ма дос­­­тав­­­ка, или ал­­­тер­­­на­­тив­­­но - да тре­­ти­­ра част­­­та от до­­го­­во­­ра, съ­­от­­­вет­­с­­т­­­ва­­ща на дос­­­тав­­­ка­­та на сто­­ка ка­­то об­­­ла­­га­­е­­ма, а част­­­та, пред­­с­­­тав­­­ля­­ва­­ща кре­­ди­­ти­­ра­­не - ка­­то ос­­­во­­бо­­де­­на дос­­­тав­­­ка. Та­­зи въз­­­мож­­­ност е уре­­де­­на в чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Важ­­­но е да се знае, че пра­­во­­то на ли­­зин­­­го­­да­­те­­ля за ал­­­тер­­­на­­тив­­­но тре­­ти­­ра­­не на кре­­ди­­ти­­ра­­ща­­та част мо­­же да бъ­­де уп­­­раж­­­не­­но по­­от­­­дел­­­но за все­­ки един от­­­де­­лен до­­го­­вор.

 

б) оп­­­ре­­де­­ля­­не на да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва

 

В си­­ла е ед­­­но спе­­ци­­фич­­­но пра­­ви­­ло от­­­нос­­­но да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва на дос­­­тав­­­ки по до­­го­­во­­ри за фи­­нан­­­сов ли­­зинг, уре­­де­­но с чл. 26, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Пра­­ви­­ло­­то е, че в да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва не се включ­­­ват раз­хо­ди­те по ре­гис­т­ра­ция и пол­з­ва­не на ли­зин­го­вия обект, ко­и­то ли­зин­го­да­те­лят уреж­да за смет­ка на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля. То­­ва е ло­­гич­­­но тре­­ти­­ра­­не ка­­то се има пред­­­вид, че съг­­­лас­­­но МСС 17 Ли­­зинг те­­зи су­­ми не се счи­­тат за част от ми­­ни­­мал­­­ни­­те ли­­зин­­­го­­ви пла­­ща­­ния по до­­го­­во­­ра. При из­­к­­­лю­­чи­­тел­­­на­­та част от ли­­зин­­­го­­ви­­те до­­го­­во­­ри те­­зи раз­­­хо­­ди са за смет­­­ка на ли­­зин­­­го­­по­­лу­­ча­­те­­ля, но пър­­­во­­на­­чал­­­но се из­­­вър­­ш­­­ват от ли­­зин­­­го­­да­­те­­ля в ка­­чес­­т­­­во­­то му на соб­­с­­т­­­ве­­ник, след ко­­е­­то се въз­­с­­­та­­но­­вя­­ват от лизингопо-лучателя. Нор­­­ма­­та на чл. 26, ал. 4, т. 3 из­­­рич­­­но пос­­­та­­но­­вя­­ва, че въп­­­рос­­­ни­­те раз­­­хо­­ди не учас­­т­­­ват в да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва на дос­­­тав­­­ка­­та, из­­­вър­­ш­­­ва­­на от ли­­зин­­­го­­да­­те­­ля. Ако ана­­ли­­зи­­ра­­ме ха­­рак­­­те­­ра на раз­­­хо­­ди­­те, по­­па­­да­­щи в ко­­мен­­­ти­­ра­­но­­то пра­­ви­­ло, ще стиг­­­нем до из­­­во­­да, че за­­ко­­нът има пред­­­вид след­­­ни­­те гру­­пи раз­­­хо­­ди:

всич­­­ки ви­­до­­ве зас­­т­­­ра­­хов­­­ки;

да­­нъ­­ци и так­­­си, свър­­­за­­ни с при­­до­­би­­ва­­не­­то и ек­­с­­п­­­ло­­а­­та­­ци­­я­­та на ли­­зин­­­го­­ви­­те обек­­­ти; про­из­ти­ча­щи от нор­ма­тив­ни раз­по­ред­би.

 

в) да­­та на да­­нъч­­­но­­то съ­­би­­тие

 

Но­вият ЗДДС уреж­да ед­на съ­щес­т­ве­на про­мя­на в мо­мен­та на да­нъч­но­то съ­би­тие за ли­зин­го­ва­та дос­т­ав­ка, в срав­не­ние с от­ме­не­ния за­кон. Про­мя­на­та е про­дик­ту­ва­на от изис­к­ва­ни­я­та на VI-та Ди­рек­ти­ва на ЕС за ДДС и се из­ра­зя­ва в то­ва, че дъ­нъч­но­то съ­би­тие при кла­си­чес­кия до­го­вор за фи­нан­сов ли­зинг нас­тъп­ва в мо­мен­та на фак­ти­чес­к­ото­ пред­ва­не на ли­зин­го­вия обект от ли­зин­го­да­те­ля на ли­зин­го­по­лу­ча­ те­ля (чл. 6, ал. 2, т. 3 и чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). То­ва оз­на­ча­ва, че на да­та­та на да­нъч­но­то съ­би­тие (фак­ти­чес­ко­то пре­да­ва­не) да­нъ­кът вър­ху ця­ла­та да­нъч­на ос­но­ва по ли­зин­го­вия до­го­вор ста­ва изис­ку­ем и ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят след­ва да го на­чис­ли, ка­то из­да­де фак­ту­ра в пет­д­не­вен срок от пре­да­ва­не­то. По та­зи фак­ту­ра ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят не дъл­жи пла­ща­не по да­нъч­на­та ос­но­ва на фак­тур­на­та да­та (пла­ща­не­то на глав­ни­ца­та по ли­зин­го­вия до­го­вор е раз­с­ро­че­но във вре­ме­то съг­лас­но по­га­си­тел­ния план).

 

На­чис­ле­ни­ят да­нък съг­лас­но кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия на лиз­н­го­вия до­го­вор мо­же да бъ­де дъл­жим за пла­ща­не на фак­тур­на­та да­та от ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля, но мо­же да бъ­де фи­нан­си­ран от ли­зин­го­да­те­ля, ка­то с раз­ме­ра му се уве­ли­чи ли­зин­го­вият кре­дит, пре­дос­та­вен на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля. За по­га­си­тел­ни­те внос­ки по ли­зин­го­ва­та глав­ни­ца, дъл­жи­ми след пре­да­ва­не­то на ли­зин­го­вия обект и из­да­ва­не­то на въп­рос­на­та фак­ту­ра за на­чис­ля­ва­не на це­лия дъл­жим ДДС по ли­зин­го­вия до­го­вор, фак­ту­ри не се из­да­ват. Фак­ту­ри­рат се са­мо дъл­жи­ми­те лих­ви.

 

ЗДДС оба­че до­пус­ка раз­по­ред­ба­та за из­тег­ле­на­та нап­ред да­та на да­нъч­но­то съ­би­тие при фи­нан­со­вия ли­зинг (при фак­ти­чес­ко­то пре­да­ва­не) да не се при­ла­га при до­го­во­ри за ли­зинг с оп­ция за прех­вър­ля­не на соб­с­т­ве­ност­та. То­ва са ши­ро­ко прила­га­ни­те в ев­ро­пейс­ка­та прак­ти­ка­та ли­зин­го­ви до­го­во­ри с ос­та­тъч­на стой­ност. При тях не е уго­во­ре­но за­дъл­же­ние, а са­мо въз­мож­ност (оп­ция) за прех­вър­ля­не на соб­с­т­ве­ност­та в края на ли­зин­го­вия срок. Ус­ло­ви­я­та на чл.12, ал.5 от ППЗДДС за да­нъч­но приз­на­ва­не на ли­зин­гов до­го­вор с оп­ция за прех­вър­ля­не на соб­с­т­ве­ност­та са две:

а) до­го­во­рът изис­к­ва из­рич­но во­ле­и­зяв­ле­ние на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля за прех­вър­ля­не на соб­с­т­ве­ност­та;

б) за при­ла­га­не на оп­ци­я­та за прех­вър­ля­не на соб­с­т­ве­ност­та (из­ку­пу­ва­не) се изис­к­ва и до­пъл­ни­тел­но пла­ща­не, раз­лич­но от дъл­жи­ми­те ли­зин­го­ви внос­ки.

При въп­рос­ни­те ли­зин­го­ви до­го­во­ри с ос­та­тъч­на стой­ност да­нъч­но­то съ­би­тие въз­ник­ва по пра­ви­ло­то на чл. 25, ал. 4 от за­ко­на и чл.12, ал. 3 от пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не­то му – да­нъч­но­то съ­би­тие е на уго­во­ре­ния па­деж на вся­ко пла­ща­не. Ли­зин­го­да­те­лят след­ва да из­да­ва фак­ту­ри в пет­д­не­вен срок от па­де­жи­те (да­ти­те за пла­ща­не на внос­ки­те) по по­га­си­тел­ния план. Ако ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят пла­ти по-ра­но от па­де­жа, е на­ли­це аван­со­во пла­ща­не, за ко­е­то след­ва да бъ­де из­да­де­на фак­ту­ра в пет­д­не­вен срок от по­лу­ча­ва­не на пла­ща­не­то.

г) до­­ку­­мен­­­ти­­ра­­не

 

Прак­­­ти­­чес­­­ки­­ят въп­­­рос се свеж­­­да до то­­ва, как да се фак­­­ту­­ри­­рат ли­­зин­­­го­­ви­­те внос­­­ки при съб­­­лю­­да­­ва­­не на две­­те спе­­ци­­фи­­ки на фи­­нан­­­со­­вия ли­­зинг - пър­­­во, не­­у­­час­­­ти­­е­­то в да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва на раз­­­хо­­ди­­те, по­­со­­че­­ни в чл. 26, ал. 4, т. 3 от ЗДДС и вто­­ро, въз­­­мож­­­ност­­­та фи­­нан­­­со­­ви­ят ком­­­по­­нент на до­­го­­во­­ри­­те (лих­­­ва­­та) да се тре­­ти­­ра ка­­то ос­­­во­­бо­­де­­на дос­­­тав­­­ка. 

Пър­­­ва­­та спе­­ци­­фи­­ка - раз­­­хо­­ди, из­­к­­­лю­­че­­ни от да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва, пред­­­по­­ла­­га два въз­­­мож­­­ни спо­­со­­ба за до­­ку­­мен­­­ти­­ра­­не:

Еди­­ни­­ят спо­­соб е та­­ка на­­ре­­че­­но­­то пре­­фак­­­ту­­ри­­ра­­не - чрез включ­­­ва­­не на раз­­­хо­­ди­­те във фак­­­ту­­ри­­те за ли­­зин­­­го­­ви­­те внос­­­ки. В то­­зи слу­­чай раз­­­хо­­ди­­те се по­­соч­­­ват на от­­­де­­лен ред, ка­­то не учас­­т­­­ват в да­­нъч­­­на­­та ос­­­но­­ва за из­­­чис­­­ля­­ва­­не на ДДС. При­­мер за със­­­та­­вя­­не на та­­ка­­ва фак­­­ту­­ра е да­­ден в по­­со­­че­­но­­то пис­­­мо № 24-00-2416/21.12.2004г. на ГДД  (не­за­ви­си­мо, че пис­мо­то е във връз­ка с от­ме­не­ния ЗДДС, ста­но­ви­ще­то в не­го ка­сае и уред­ба­та на но­вия ЗДДС от­нос­но да­нъч­на­та ос­но­ва, ко­я­то е ана­ло­гич­на).

Вто­­ри­ят спо­­соб е чрез на­­ро­­чен пър­­­ви­­чен до­­ку­­мент, раз­­­ли­­чен от фак­­­ту­­ра­­та. Съ­­щи­­ят след­­­ва да при­­те­­жа­­ва изис­­к­­­ва­­ни­­те от  Зако­на за сче­то­вод­с­т­во­то рек­­­ви­­зи­­ти на пър­­­ви­­чен до­­ку­­мент и мо­­же да бъ­­де на­­ре­­чен нап­­­ри­­мер “про­­то­­кол”, “про­­то­­кол за прех­­­вър­­­ля­­не на пла­­те­­ни раз­­­хо­­ди от ли­­зин­­­го­­да­­тел на ли­­зин­­­го­­по­­лу­­ча­­тел”, “про­­то­­кол за до­­ку­­мен­­­ти­­ра­­не на раз­­­хо­­ди по чл. 26, ал. 4, т. 3 от ЗДДС”, “де­бит­но пис­мо” и т.н. За илюс­­т­­­ра­­ция пред­­с­­­та­­вя­­ме при­­ме­­рен ма­­кет на та­­къв пър­­­ви­­чен до­­ку­­мент: 

 

 

Практики на НАП