ОЩе веднъж за временните данъчни

разлики и за отчитане на данъчния

ефект от тях

Иван Дочев, регистриран одитор

Темата за временните данъчни разлики, на които са посветени МСС 12 Данъци върху дохода и СС 12 Данъци върху печалбата, продължава да е актуална, поради което се налага да се върнем към нея.  

Материята за временните данъчни разлики е свързана със спазването на някои основни положения, между които и следните:

1. Временните данъчни разлики ги има дотолкова, доколкото данъчното законодателство на съответната страна ги допуска и регламентира. Уредбата в МСС 12 е рамкова и ситуациите в него нямат приложение, ако не са предвидени в местния данъчен закон. Аналогично е положението и в СС 12 - той урежда принципни неща, които също не се прилагат, ако не са конкретизирани в данъчния закон, респ. в Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е първото златно правило.

2. На второ място следва да се има предвид, че временните данъчни разлики не трябва да се търсят само в глава осма на закона под същото наименование, а и в другите текстове, стига да е предвидено обратно действие на данъчната разлика. Типичен пример в това отношение е временната разлика от облагане на задължения, която има обратно действие в годината, когато задължението се изплати.

3. От всичко казано дотук става ясно, че временните данъчни разлики са данъчно понятие. Те нямат счетоводен израз. Счетоводното понятие е отчитането на данъчния ефект от тях.

4. Смисълът на това отчитане е да се отразят счетоводно вземанията от бюджета - активи по отсрочени данъци, съответно задължения към бюджета - пасиви по отсрочени данъци, реализуеми в периода на обратното проявление на данъчната разлика.

АБОНАТИТЕ НА СПИСАНИЕТО ПОЛУЧАВАТ ДОСТЪП ДО ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Целия текст може да намерите в брой 7 от 2013 г. на Наръчник на икономиста