ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ, БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО ИМ

Йосиф Милошев, н-к отдел “Осигурително законодателство и договори “ в НОИ

От 1 януари 2016 г. е в сила Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с която се регламентира редът за представяне на документи за изплащането и за изчисляването на обезщетенията и помощите.

Документите за изплащане на обезщетения се представят по електронен път чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ, или чрез използване на програмен продукт и с квалифициран електронен подпис на подателя. За представяне на документите по електронен път осигурителите или упълномощени от тях лица се регистрират като потребители на уеб услугите.

Регистрацията се извършва онлайн чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ.

Регистрацията се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ:

  • за юридическите лица - ЕИК по ЗТР/ЕИК по БУЛСТАТ/ и наименование на юридическото лице.
  • за физическите лица - ЕГН /ЛНЧ/ и трите имена на лицето.

Осигурителят може да упълномощи друго лице, което притежава квалифициран електронен подпис, да представя по електронен път документите от негово име със заявление по образец - приложение № 13 от наредбата. Упълномощеното лице представя заявлението в електронен вид с квалифициран електронен подпис чрез уеб приложението в интернет страницата на НОИ. Упълномощителят подписва и подпечатва заявлението и го представя лично или чрез упълномощено за целта лице в съответното ТП на НОИ на хартиен носител в срок до 3 работни дни от упълномощаването.

Осигурените лица представят болничните листове и заявленията-декларации приложения № 1 - 8 към наредбата на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. С приложения № 1 - 8 осигурените лица декларират обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, трудоустрояване и за отглеждане на дете, като тези документи не се изпращат в ТП на НОИ, а се съхраняват от осигурителя за срок от 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им. Във всяко от тези приложения е предвидена възможност осигурените лица да декларират банкова сметка за изплащане на съответното обезщетение, поради което фактически банковата сметка може да се променя при всяко следващо осигурително плащане. Ако лицето не е променило банковата сметка, обезщетението се изплаща по първоначално декларираната. Осигурените лица са длъжни да декларират пред осигурителя в срок от 3 работни дни и всяка друга промяна, водеща до изменение или прекратяване на паричното обезщетение.

За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение - приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.

В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове.

За изплащане на обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на дете осигурителите представят в НОИ удостоверение - приложение № 10 към наредбата, а самоосигуряващите се лица представят удостоверение - приложение № 11.

Удостоверенията за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност /болнични/ се представят в НОИ в следните срокове:

  • от осигурителите - до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя;
  • от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението.

Удостоверенията - приложение № 9 - 11 при промяна на обстоятелствата се представят в НОИ в следните срокове:

  • от осигурителите - в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация от осигуреното лице;
  • от самоосигуряващите се лица - в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

Удостоверенията се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, както следва:

  • до две удостоверения - на хартиен носител;
  • повече от две удостоверения - само на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя;
  • повече от десет удостоверения - само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Удостоверения за неработоспособност и за бременност и раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, издадени от държава, с която Република България прилага европейски регламенти или има договори в областта на социалната сигурност, се представят винаги с придружително писмо - приложение № 19 от наредбата на хартиен носител. В тези случаи, в удостоверението - приложение № 9 не се попълва номер на болничен лист, а се представя съответният документ на хартиен носител.

Осигурителите могат да коригират подадените данни, като представят удостоверения с коректните данни и попълнен код за корекция или с код за заличаване. Удостоверения за коригиране и заличаване на данни не могат да се представят след 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок данните могат да се коригират и заличават само с удостоверение, представено на хартиен или електронен носител в съответното ТП на НОИ, след дадени задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.

Съгласно чл. 20 НПОПДОО с код за корекция не се коригират следните данни:

  • номер на болничен лист,
  • единен граждански номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, на лицето, за което се отнасят данните, и
  • ЕИК по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ;
  • начална дата за изплащане /прил.№10/,
  • вид и основание на обезщетението, за което се отнасят данните в удостоверение - приложение № 10.

Когато тези данни са некоректно подадени, се представя удостоверение с попълнен код за заличаване, след което се представя ново удостоверение с коректни данни. Осигурителите могат да заличават подадените с документите по чл. 14, ал. 1 данни, като представят удостоверение с попълнен код за заличаване.

След получаване на удостоверение - приложение № 9 - 11 ТП на НОИ издава справка за приетите и върнати документи - приложение № 14. Справката се изпраща на електронния адрес за регистрация на потребителя, а при представяне на документите на електронен носител или на хартиен носител, справката се връчва на лицето, представило документите. Когато се подават удостоверения на хартиен или електронен носител, се представя и придружително писмо - приложение № 12. В случаите, когато е отказано приемане на документи, осигурителите или самоосигуряващите се лица са длъжни да ги представят отново в срок от 3 работни дни с коректно попълнени данни.

Паричните обезщетения се изплащат от ТП на НОИ по личните разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки в срок от 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните за болничните листове и представянето на приложения № 9 - 11, като до 30 юни 2016 г. срокът е 15 работни дни.

Ако се установи, че лицето няма право на обезщетение или помощ, се издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните за болничните листове и удостоверенията - приложения № 9 - 11, както и заявленията-декларации приложения № 15 - 18 (изплащане на парични обезщетения за периоди след ликвидация или прекратяване на осигурителя; изплащане на парична помощ при трудоустрояване, когато лицето няма право на пенсия; парична помощ при смърт на осигурено лице и неполучени парични обезщетения и помощи от починало лице).

По смисъла на наредбата съответното ТП на НОИ, в което се подават документи, е:

  • за самоосигуряващите се лица - по постоянен адрес на физическото лице;
  • за юридически лица - по седалището на юридическото лице;
  • за неперсонифицирани дружества и осигурителни каси - по адрес на управление;
  • за чуждестранни търговски представителства - по адрес на търговското представителство;
  • за осигурители и самоосигуряващи се, регистрирани в ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ - по седалище на юридическото лице и по постоянен адрес на физическото лице;
  • за клонове и поделения - по седалище или по адрес на управление.

Ако осигурител има обособена дейност/дейности на територията на различни ТП на НОИ, той може да представя документите по наредбата във всяко от тези териториални поделения, като подава заявление-декларация приложение № 20.

Болничните листове се издават съгласно Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Органите на медицинската експертиза - лекуващи лекари и ЛКК, изпращат по електронен път издадения болничен лист в НОИ. От същата дата отпускът за временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, Приложение № 3 към наредбата. Лицата получават от лекаря/лекаря по дентална медицина или от ЛКК отпечатан болничен лист на хартиен носител. Органите на медицинската експертиза, издали болничните листове, съхраняват данните от тях за срок от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която са издадени. Осигурените лица представят болничния лист на работодателя/осигурителя си за оформяне на отсъствията и отразяването им във ведомостите за заплати.

Размерите на паричните обезщетения за времена неработоспособност и бременност и раждане остават същите - 80 на сто от среднодневния осигурителен доход за обезщетенията по болест и 90 на сто за обезщетенията за бременност и раждане и за трудова злополука и професионално заболяване, но не повече от нетното възнаграждение за периода, от който се изчисляват. Ограничението за нетно възнаграждение не се отнася за обезщетенията поради трудова злополука и професионална болест.

Периодът за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност е 6 месеца осигурителен стаж, през който лицето е било осигурено за болест и майчинство, а за обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст лицето трябва да е осигурявано 12 месеца за болест и майчинство. Периодът на осигуряване може да бъде придобит по едно или повече правоотношения.

Периодите, от които се изчисляват обезщетенията, са, както следват:

  • от осигурителния доход за 18 месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността или трудоустрояването при обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване;
  • от осигурителния доход за 24 месеца, предхождащи началото на отпуска за бременност и раждане или за трудоустрояване поради същата причина. При придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане през период, когато на майката се изплаща парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението се определя от размера, от който е изчислен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за майката.

Ако през периода, от който се изчислява обезщетението, лицето не е осигурявано във фонд “Общо заболяване и майчинство”, се взема предвид минималната работна заплата за страната за съответния период.

Обезщетението за бременност и раждане, независимо от осигурителния доход, от който се изчислява, не може да бъде по-малко от минималната работна заплата за страната, към датата на получаването му, поради което минималният размер на обезщетението за периода на бременност и раждане - 410 дни, през 2016 г. е в размер на 360 лв. месечно.

Обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат от датата на възникване на неработоспособността до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, ако лицето работи по трудово или служебно правоотношение, сключено за неопределено време. В тези случаи, ако правоотношението бъде прекратено по време на отпуска за временна неработоспособност и са издадени болнични листове без прекъсване, те се изплащат и след прекратяване на правоотношението до изтичане на крайния срок, за който са издадени.

Срокът, от който се изплаща парично обезщетение, ако неработоспособността е настъпила преди прекратяване на срочен трудов договор или срочно правоотношение, е 30 календарни дни след прекратяване на правоотношението или договора.

Ако временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионална болест, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността или установяване на инвалидност, независимо от срока на договора.

Ако временната неработоспособност е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срок не повече от 30 календарни дни. В този случай паричното обезщетение не се изплаща, ако лицето получава обезщетение за оставане без работа или е отпусната пенсия.

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през периода на получаване на обезщетение за бременност и раждане, обезщетението се изплаща и след прекратяване на осигуряването до изтичане на срока от 410 дни.

Съгласно чл. 40, ал. 5 КСО за времето на първите три работни дни от временната неработоспособност осигурителят изплаща на осигуреното лице 70 на сто от уговореното среднодневно брутно възнаграждение за съответния месец. Върху това възнаграждение не се внася данък общ доход съгласно чл. 24, ал. 2, т. 14 ЗДДФЛ, но се дължат осигурителни вноски, тъй като то не е включено в сумите, върху които не се внасят осигурителни вноски, посочени в чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като се дължат също и здравноосигурителни вноски. Осигурителят плаща първите три работни дни от временната неработоспособност, независимо от броя на случаите на неработоспособност.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност за самоосигуряващите се лица през целия период, включително и за първите три работни дни, се изплащат за сметка на ДОО.

Изплащат се изцяло за сметка на ДОО и паричните обезщетения:

  • за бременност и раждане и отглеждане на дете, и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
  • за временна неработоспособност съгласно чл. 42, ал. 2 КСО, която е настъпила в 30-дневен срок от прекратяване на осигуряването;
  • за отпуск на бащата за периода от 15 календарни дни след изписване на детето;
  • за отпуск на бащата след навършване на 6-месечна възраст на детето до 410-я ден от отпуска за бременност и раждане.

Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО не може да се получава парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане от лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени актове на медицинската експертиза.

Ако е издаден болничен лист и през същия период лицето работи по втори трудов договор или извършва друга дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, то няма право на парично обезщетение по основното правоотношение. Ако лицата, които са във временна неработоспособност или ползват отпуск за бременност и раждане и получават възнаграждения за работа по граждански договор, те не се лишават от парично обезщетение, тъй като осигуряването по гражданския договор е само за инвалидност, старост и смърт (т.е. за пенсия). По време на отпуск за бременност и раждане след 135 дни (за които са издадени болнични листове), както и по време на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст няма ограничение за получаване на паричните обезщетения от ДОО, ако майката започне работа по друго правоотношение, различно от това, по което ползва отпуска за отглеждане на детето, независимо от вида на осигуряването по второто правоотношение.

Съгласно Наредбата за медицинската експертиза болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар или лекаря по дентална медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. След изтичането на тези срокове болничният лист се издава от ЛКК за временна неработоспособност до 180 дни, като еднократното издаване не може да е за повече от 30 календарни дни. След посочения срок болничният лист се издава от ТЕЛК след преглед на всеки 2 месеца, но за не повече от 6 месеца, като по изключение с мотивирано решение ТЕЛК може да продължи болничния лист за непрекъсната временна неработоспособност и след 12 месеца, но за не повече от 18 месеца. Решението на ТЕЛК е основание за издаване на болничен лист от ЛКК. При болнично лечение се издава болничен лист за целия период на болничния престой.

Неработните дни (събота, неделя и официални празници) и дните на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Съгласно чл. 2 от Наредбата за медицинската експертиза не се издава болничен лист за заболяване, за което ТЕЛК е определила трайно намалена работоспособност. В този случай се допуска издаването на болничен лист само при обостряне на заболяването, както и при интервенции, свързани с лечението на хроничното заболяване.

В срок до 2 работни дни от издаването на болничния лист осигуреният е длъжен да представи екземпляр на хартиен носител на осигурителя или да го уведоми по друг начин. За лицата, които са осигурени за болест и майчинство по повече от едно правоотношение, хартиеният носител на болничния лист се издава в съответния брой екземпляри.

Болничните листове могат да се обжалват от заинтересованите лица, осигурителя, органите на НОИ или осигуреното лице в 14-дневен срок от получаването им. За осигурителите срокът започва да тече от представянето на хартиения екземпляр на болничния лист. Ако болничният лист е издаден еднолично от лекуващия лекар, обжалването е пред ЛКК. Болничните листове, издадени от ЛКК, се обжалват пред ТЕЛК, а тези, издадени от ТЕЛК - пред НЕЛК.

Паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване се погасяват с изтичане на 3-годишна давност, считано от края на годината, за която се отнасят.

Практики на НАП