22 Юли, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Писмо № 96-00-152 от 11.04.2014 относно прилагане на ЗДДС и ЗСч.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ДИРЕКЦИЯ ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО - ПЛОВДИВ

 

Изх. № 96-00-152 от 11.04.2014

Относно прилагане на ЗДДС и ЗСч.

В Дирекция ”ОДОП” – ……………. постъпи писмено запитване с вх. № ………./28.03.2014 г., относно прилагане на ЗДДС и ЗСч.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: На 16.09.2013 г. с нотариален акт е учредено право на строеж срещу обезщетение с апартаменти от физически лица на дружеството. Към тази дата дружеството не е регистрирано по ЗДДС и е издало фактура на учредителите, съответно с полагащите им се части от обезщетението без да начислява ДДС, съгласно оценка за пазарната стойност от лицензиран оценител.
На 27.09.2013 г. дружеството има сключен предварителен договор за продажба на магазин, намиращ се във въпросния обект. Съответно с получения авансов превод по предварителния договор, дружеството наднишава облагаем оборот в размер на 50 000 лв. и влиза в процедура по регистрация по ЗДДС с първи данъчен период – м.октомври 2013 г.
Посочвате, че при степен на завършеност на сградата на „груб“ строеж съгласно нотариален акт от 16.09.2013 г. за учредено право на строеж се извършва прехвърляне на 75% от 615 кв.м. от имота в полза на дружеството с нотариален акт от 28.02.2014 г.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. При въвеждане в експлоатация на сградата следва ли да се начисли ДДС върху фактурираната сума на 16.09.2013 г. съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж?
2. Как ще се формира данъчната основа – себестойност към датата на въвеждане в експлоатация /в случай, че тя е по-ниска от първоначалната оценка от оценителя – ще се намали с кредитно известие/ или отново оценка на лицензиран оценител?
3. За прехвърлените 75% ид.ч. земя следва ли да се издаде фактура на собствениците – физически лица и трябва ли да се извърши оценка от лицензиран оценител?
4. По какво стойност следва да се заведе в 201 сметка като актив?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка /към запитването не са приложени нотарилните актове имащи отношение към казуса/, изразяваме следното принципно становище:
Първи въпрос: Доколкото в случая е налице нотариален акт, с който се учредява право на строеж срещу строителна услуга /изграждане на апартаменти/, следва да съобразите разпоредбите за бартер, разписани в чл. 130 от ЗДДС. Когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за двете доставки възниква по общите правила на закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка, като размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа с по-ранна дата.
По смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Следва да имате предвид, че при определяне на датата на възникване на данъчно събитие при договор за доставка на услуга, за която е налице авансово плащане и когато фактическото предоставяне на услугата е след датата на регистрация по ЗДДС, приложение намира разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС.
    Предвид гореизложеното при завършване на услугата, възниква задължение за начисляване на данък.
По смисъла на предложение първо на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 10 от ЗДДС, когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
    Предвид гореизложеното, данъка е изискуем към датата на завършване на услугата, което е след датата на регистрация по ЗДДС и в този смисъл данък се дължи за цялата сума.
    Втори въпрос: Данъчната основа при бартер се определя по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, а именно - когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Тази редакция на закона е в сила от 01.01.2014 г.
В § 30 от ПЗР на ЗДДС е записана разпоредба, че новите изисквания за определяне на данъчната основа по чл. 26, ал. 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130 /бартер/, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата възниква след 31 декември 2013 г.
    Тъй като датата на данъчното събитие на доставката с по-ранна дата /учредяване право на строеж с нотариален акт/ е 16.09.2013 г., т.е. е възникнала преди 31.12.2013 г., предвид текста на § 30 от ПЗР на ЗДДС, в конкретният случай е приложима нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в редакцията й към 31.12.2013 г., т.е. данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата на възникване на данъчното събитие за нея.  
Трети въпрос: Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно дали с нотариалният акт от 28.02.2014 г. придобивате 75% от 615 кв.м. земя срещу поемане на задължение от Ваша страна определено в стоки или услуги или придобивате същата срещу заплащане на парична сума са възможни два варианта:
В първия вариант, когато придобивате 75% ид.ч. от 615 кв.м. земя срещу поемане на задължение от Ваша страна определено в стоки или услуги е приложима разпоредбата регламентираща бартер, т.е. чл. 130 от ЗДДС.
Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗДДС за дружеството възниква задължение за издаване на фактура на основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС в 5 дневен срок от датата на нотариалния акт - 28.02.2014 г. Данъчната основа се определя по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, а именно данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Единствено в този случай ще е необходимо да се извърши оценка от лицензиран оценител.
    Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата предвид чл. 130, ал. 4 от ЗДДС.
    Във вторият вариант, при продажба на 75% от 615 кв.м. земя от физическите лица /доставчици/ с приобретател /получател/ дружеството срещу заплащане на парична сума от Ваша страна, не са приложими разпоредбите на чл. 130 от ЗДДС и за Вас не възниква задължение за начисляване на ДДС.
    Четвърти въпрос: Въпросът Ви относно завеждането на прехвърлените 75% идеални части земя е относим към прилагане на счетоводното законодателство – Закон за счетоводството и приложимият счетоводен стандарт. Националната агенция за приходите разяснява правата и задълженията на данъчно задължените лице във връзка с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство. Въпросите свързани с прилагането на счетоводното законодателство са от компетентността на дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите, поради което може да поставите въпросите пред посочената дирекция като формулирате конкретната фактическа обстановка.
За данъчни цели активите се класифицират съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. На основание посочената разпоредба данъчни амортизируеми активи са:
1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи по чл. 64.
Видно от разпоредбата на закона земята не е данъчен амортизируем актив. Данъчно третиране е предвидено, когато е извършена последваща оценка на земята. Съгласно чл. 45 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка /преоценъчен резерв/ при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход или разход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.

Практики на НАП