22 Юли, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Годишно данъчно приключване по ЗКПО на 2017 г. - Данъчни постоянни разлики с характер на непризнати за данъчни цели разходи - Пример от данъчната практика

ГОДИШНО ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ НА 2017 г.

Цветана Янкова, данъчен експерт
Анета Георгиева, данъчен експерт

ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ С ХАРАКТЕР НА НЕПРИЗНАТИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ РАЗХОДИ (Чл. 26, т.1 и т.11)

Пример 1 от данъчната практика: Дружество има сключен договор с друго предприятие за извършване на определена работа. Работата ще се извършва от работниците на другото предприятие в цеховете на възложителя.  Възложителят ще превозва безвъзмездно работниците на другото предприятие от определен сборен пункт до цеховете, където ще се полага трудът.

Въпрос: Какво е данъчното третиране на разходите за превоза на работниците по реда на ЗКПО? Налице ли е приложимост на данък върху социалните разходи?

Според разпоредбата на ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Видно от посоченото в случая ще бъдат превозвани наети лица на друг работодател, а не лица, които са наети от дружеството, което поставя въпросите. От посоченото до тук следва, че счетоводните разходи, които ще се правят от дружеството  възложител, не са социални по своята характеристика и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Обичайно е прието работодателят да извършва разходи, свързани с наетите от него работници и служители. Възможно е едно предприятие да организира транспорт на работници, които са наети от друго предприятие, но съответно за това следва да бъде уговорена цена за услугата. При изложената фактическа обстановка такава уговорка липсва и по-точно, както е посочено, счетоводният разход ще е изцяло за сметка на дружеството-възложител. Въпреки че работниците на чуждото дружество ще работят в интерес на дружеството-възложител и съответно се предполага връзка с цялостната икономическа дейност на същото, не е налице пряка и непосредствена икономическа връзка между извършените  разходи за транспорт и дейността на лицето, тъй като пряката и непосредствена връзка на извършените разходи е с безвъзмездно транспортно обслужване на чуждите работници. Едно от основните изисквания на ЗКПО е, че разходите, несвързани с дейността, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Законът не дефинира понятието „разходи, несвързани с дейността“, което означава, че то следва да се разбира в общоприетия му смисъл (чл. 46 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове). В категорията на разходите, несвързани с дейността, се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано “са чужди” (извършват се в чужд интерес) и потенциално не създават доход за данъчно задълженото лице. Извършването на разходи в чужда полза не може да са приеме за свързано с дейността, още повече с дейността на търговец, чиято  основна цел е реализирането на печалба.
В този смисъл, ако е договорено, че транспортът ще се извършва без да се дължи възнаграждение, се оказва, че дружеството извършва разходи в чужда полза, а резултатът от извършените разходи е безвъзмездно предоставяне на услуга. Характерът на разхода, като такъв в полза на друг търговец, прави приложима по аргумент за по-силното основание нормата на чл. 26, т. 7 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели не се признават счетоводни разходи за дарения, извън посочените в чл. 31 от закона, каквото безспорно ще се яви извършването на транспортни разходи за превоз на чужди работници. В заключение, ако бъде отчетен счетоводен разход за транспорт на чужди работници, този разход не е облагаем с данък върху разходите, но и не е данъчно признат разход. Същият ще формира данъчна постоянна разлика и счетоводният финансов резултат ще подлежи на увеличение. В същия смисъл е и административно-данъчната практика в Писмо с изх. № 96-00-236 от 4.09.2017 г. на НАП.

Практики на НАП