24 Април, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Годишно данъчно приключване по ЗКПО на 2017 г. - Данъчни постоянни разлики с характер на непризнати за данъчни цели разходи - Пример от практиката

ГОДИШНО ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ НА 2017 г.

Цветана Янкова, данъчен експерт
Анета Георгиева, данъчен експерт

ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ С ХАРАКТЕР НА НЕПРИЗНАТИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ РАЗХОДИ (Чл. 26, т.1 и т.11)

Пример от практиката: Дружество е уволнило свой работник през 2015 г. През 2016 г. е постановено съдебно решение, според което уволнението е обявено за незаконно и е отменено. Съдът е присъдил на лицето обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, разноски, лихви и държавна такса. Решението не е обжалвано от дружеството.
С изпълнителен лист от 2016 г. лицето завежда изпълнително дело, като освен присъдените суми дружеството е задължено да изплати и адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). След получена покана за доброволно изпълнение всички дължими суми са изплатени в края на 2016 г. Съгласно чл. 9, ал. 3 от КСО през 2017 г. дружеството ще внесе за своя сметка и осигурителни вноски за времето, през което лицето не е било осигурено на друго основание (за част от 2015 г. и 2016 г.).
Въпроси:
1. Признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО разходите за обезщетение, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ, държавни такси, лихви и осигурителни вноски?
2. Ако не се признават, на какво основание следва да се увеличи счетоводният финансов резултат и в кои графи на годишната данъчна декларация следва да се посочат сумите?
Според Писмо с изх. № 24-38-12 от 24.03.2017 г. на ЦУ на НАП въпросите се отнасят до прилагането на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Тази разпоредба постановява, че не се признават за данъчни цели разходите за начислени глоби,  конфискации, включително по чл. 307а от НК и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Посочената разпоредба не е приложима в описания случай, поради факта че отчетените като разход суми за обезщетение, държавни такси, лихви, адвокатско възнаграждение, присъдени разноски, такси по ЗЧСИ и осигурителни вноски нямат характер нито на глоби, конфискации или други санкции за нарушаване на нормативни актове, нито на лихви за просрочие на публични държавни или общински задължения. Следователно описаните разходи са признати за данъчни цели.
Според константната и непротиворечива съдебна практика, например: Решение № 8113 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2015 г. и Решение № 7994 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2015 г., нормата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО е категорична, че не се признават за данъчни цели разходите за начислени лихви за просрочие на публични държавни и общински задължения, респективно - те представляват данъчна постоянна разлика и следва да участват в увеличение на счетоводния финансов резултат при данъчното му преобразуване.

Следва да припомним обаче и наличието на някои нормативни изключения и/или често допускани грешки. В обхвата на тази разпоредба на ЗКПО не попадат и неус тойките и лихвите по договори с търговски или гражданско правен характер.

Практики на НАП