23 Януари, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Годишно данъчно приключване по ЗКПО на 2017 г. - Данъчни постоянни разлики с характер на непризнати за данъчни цели разходи - Пример 2

ГОДИШНО ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ НА 2017 г.

Цветана Янкова, данъчен експерт
Анета Георгиева, данъчен експерт

ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ С ХАРАКТЕР НА НЕПРИЗНАТИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ РАЗХОДИ (Чл. 26, т.1 и т.11)

Пример 2: Дружество закупува самолетни билети онлайн директно от авиокомпания Ryanair. По електронната поща е получено потвърждение за извършения полет и разписка (receipt) за платената сума. В документа има данни само за лицето, което пътува. От бордната карта е видно реалното пътуване.
Дружеството прави опити да се сдобие с фактура или протокол за извършеното плащане. От авиокомпания Ryanair е заявено, че не се издават фактури за продадените самолетни билети. Получената на електронната поща разписка (receipt) за платена сума е разходо-оправдателният документ. При свързване с оператор е уточнено, че нискотарифните авиокомпании са освободени от издаването на фактура или протокол на основание европейска директива.
Въпрос: Може ли дружеството да признае за данъчни цели по ЗКПО направения разход за самолетни билети въз основа на получената на електронната поща разписка (receipt) за платената сума?
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. На сходен въпрос относно документалната обоснованост (за счетоводни и данъчни цели) на покупка на самолетни билети от  авиокомпания Ryanair, е изразено следното становище от дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите:
„Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи. Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч). Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието-доставчик на услугите може да издаде „сметка“ или „квитанция“. Съгласно чл. 9а от същия регламент, доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура.
Следователно щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида и стойността на извършената услуга, то може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката.“
Следва да се посочи, че ЗСч има териториален обхват на действие в България и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия. Предвид това, търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство. От гореизложеното произтича, че щом въпросният документ отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката по смисъла на ЗСч, то и документираният с този документ разход се признава за данъчни цели. Горепосоченото данъчно третиране по въпроса за документалната обоснованост е изразено в Писмо с изх. № 26-Ж-1 от 16.03.2017 г. на ЦУ на НАП.

По реда на чл. 26, т. 2 често се извършва регулация от органите по приходите в случаите, когато се установи, че не е налице реално извършена стопанска операция. Например, констатирано е, че първичният счетоводен документ за дадена услуга или за придобиване на стока не отразява вярно извършената стопанска операция. В болшинството от ревизионните актове, базирани на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, се твърди, че разходи те не са документално обосновани, тъй като по  фактурите за доставка на съответната услуга/стока не е доказано осъществяването на реална стопанска операция и следователно разходите за услуги, съответно балансовата стойност при продажба на стоките, се явяват документално необосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.