22 Юли, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Годишно данъчно приключване по ЗКПО на 2017 г. - Данъчни постоянни разлики с характер на непризнати за данъчни цели разходи - Пример 1

ГОДИШНО ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ НА 2017 г.

 

Цветана Янкова, данъчен експерт
Анета Георгиева, данъчен експерт

 

ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ С ХАРАКТЕР НА НЕПРИЗНАТИ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ РАЗХОДИ (Чл. 26, т.1 и т.11)

Пример 1: Българско дружеството с предмет на дейност - товарен транспорт извършва транспортни услуги в рамките на ЕС. На дружеството е изискано да регистрира местен идентификационен номер в Испания. Същият е издаден на база българския БУЛСТАТ.

Въпрос: Когато дружеството притежава документи за извършени разходи с попълнен в тях испанският идентификационен код, вместо българския БУЛСТАТ, възможно ли е разходите да са документално обосновани и да бъдат признати за данъчни цели или не може да бъде призната връзката между двете идентификации, независимо че става въпрос за едно и също юридическо лице?
За да бъдат признати разходите, свързани с дейността на дружеството, първичните счетоводни документи, които отразяват стопанските операции, трябва да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и Закона за  корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първични документи, доказващи извършването на стопански операции с чуждестранни контрагенти, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на лицето, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност, вярност на стопанските операции и др. Действащата към момента нормативна уредба на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да съдържа определени реквизити, в т.ч. единен идентификационен код по БУЛСТАТ и да отразява вярно стопанската операция. Разпоредбите на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч допускат, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. По силата на чл.10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
При положение че са налице документи, доказващи, че двата идентификационни кода се отнасят за едно и също българско юридическо лице, следва да се приеме, че документите за разход могат да бъдат признати за данъчни цели, при условие че съвкупността от документи, които са издадени във връзка с дейността, съдържат цялата изискуема информация по ЗСч. С оглед на посоченото дотук счетоводните разходи, които са документално обосновани по смисъла на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО, се признават за данъчни цели. В този смисъл е административноданъчната практика в Писмо с изх. № 20-21-60 от 16.06.2017 г. на НАП.

Практики на НАП