23 Януари, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

МЯСТО НА ОБЛАГАНЕ НА ПОЛУЧЕНИ ДОХОДИ ОТ ЛИЦА, КОМАНДИРОВАНИ НА РАБОТА В ГЕРМАНИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ РАБОТОДАТЕЛ

Лорета Цветкова, данъчен експерт
Десислава Калудова, данъчен експерт


Строителна фирма, занимаваща се със строителна дейност в страната, от м. август 2016 г. започна дейност и на територията на Германия. Осигуряваме работна ръка по част груб строеж на наши строителни обекти, като към днешна дата имаме 22-ма командировани работници. Съответно следим престоят в Германия на всеки командирован работник да не превиши повече от 183 дни за съответната календарна година.
Въпроси:
1. Само за съответната календарна година ли се проследява пребиваването в Германия? Например един работник, изпратен на работа в Германия, се връща обратно на работа в България за периода от 01.10.2016 г. - 20.12.2016 г. и от 10.01.2017 г. - 01.03.2017 г. През останалото време лицето работи само на територията на Германия. Това два отделни периода ли са, съответно всеки по 183 дни за всяка календарна година?
2. Какво се случва, когато възниква задължение за облагане с данък върху общия доход за лице, което е превишило тези 183 дни престой в България и съответно в Германия?
3. Може ли да бъде прекъснат този период за съответната календарна година, например, ако лицето се върне за 2 месеца в България или дните се сумират, независимо от продължителността на всеки престой?


ОТГОВОР: По Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ)

Във връзка с прилагането на ЗДДФЛ престоят на едно физическо лице в България има отношение единствено към определянето му като местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от същия закон. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
* което има постоянен адрес в България, или
* което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
*  което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
*  чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Видно от цитираната разпоредба, критериите, въз основа на които физическото лице се определя като местно, са изброени алтернативно. Иначе казано достатъчно е физическото лице да попада в една от изброените по-горе хипотези, за да се третира като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Единственото изключение е критерият „постоянен адрес“.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Физическо лице, което е изпратено в чужбина от българско предприятие, каквото е и вашата фирма, се счита за местно лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, независимо от срока на пребиваването му в чужбина. Изключение от това правило е заложено единствено в нормата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която предвижда приоритетно прилагане на данъчните спогодби пред вътрешното законодателство и в частност пред ЗДДФЛ. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.



АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание