18 Октомври, 2017

КОНТАКТИ

Social

  

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС НА БЪЛГАРСКИ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, НАЧИСЛЕН ИМ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ОБЩНОСТТА - Моника Петрова, данъчен експерт

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС НА БЪЛГАРСКИ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ  ЛИЦА, НАЧИСЛЕН ИМ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ОБЩНОСТТА - Моника Петрова, данъчен експерт

Когато българско данъчно задължено лице закупи стоки и/или получи услуги с начислен им данък върху добавената стойност в друга държава членка, за този начислен данък не се упражнява право на приспадане на данъчен кредит посредством включването на документа, в който е посочен данъкът, в дневника за покупки по чл.124 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит се извършва посредством възстановяване на данъка от държавата членка, в която той е начислен.
Правото на възстановяване на ДДС на български данъчно задължени лица, начислен им в друга държава-членка на Общността, се основава на чл.170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Възстановяването се извършва съобразно правилата, определени в Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008г., транспонирана в българското законодателство с Наредба № Н-9 от 16  декември 2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността. Съгласно чл.1, ал.1, т.2 от Наредбата, с тази наредба се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупените от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава-членка на Европейския съюз.
По силата на чл.13 от Наредбата, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава-членка на ЕС, за закупените от него стоки, получени услуги или осъществен внос с начислен данък на територията на същата държава, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване, като правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване. По принцип тези условия следва да са съобразени с разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО, тъй като в нея се съдържат общите изисквания, които държавите членки са задължени да въведат в своите вътрешни законодателства. Поради това по-долу са изложени основните положения, заложени в Директива 2008/9/ЕО във връзка с  възстановяването на данъка върху добавената стойност, както и условията и редът за подаване на искането за възстановяване, които, както бе посочено по-горе, са уредени с Наредба № Н-9.
1. Условия за възстановяване на ДДС от други държави членки на български данъчно задължени лица
В чл.3 от Директива 2008/9/ЕО са посочени условията, на които следва да отговаря дадено данъчно задължено лице, за да може да поиска възстановяване на данъка върху добавената стойност. Начисленият ДДС по отношение на стоките и услугите, предоставени от данъчно задължено лице от друга държава членка, или по отношение на вноса в тази друга държава членка се възстановява, ако българското лице, искащо възстановяване, е регистрирано по ЗДДС и за периода на възстановяване са изпълнени следните условия:
* не е имало в държавата членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който да се осъществяват търговските сделки, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държавата членка по възстановяването;
* не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване, с изключение на: доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка.
2. Доставки, за които начисленият ДДС подлежи на възстановяване
Лицата, отговарящи на условията, посочени в т.1, имат право да им бъде възстановен начисленият данък по отношение на стоки или услуги, предоставени им от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване, или по  отношение на вноса в тази държава членка. Съгласно чл.5 от Директива 2008/9/ЕО стоките и услугите, по отношение на които се иска възстановяване на данъка, следва да се използват за:

* доставки с място на изпълнение извън територията на държавата членка по възстановяване, или

* следните доставки с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяването: доставки, облагаеми с нулева ставка/освободени доставки с право на данъчен кредит; транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

Предвид разпоредбата на чл.6 от Директива 2008/9/ЕО за да има право на възстановяване на ДДС от друга държава членка, българското данъчно задължение лице трябва да извършва доставки, даващи право на приспадане на данъчен  кредит съгласно българския ЗДДС. Когато българското данъчно задължено лице извършва както доставки с право на данъчен кредит, така и доставки без право на данъчен кредит, ще има право на частично възстановяване на данъка,   начислен му от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване. Това от своя страна означава, че размерът на частичното възстановяване на данъка ще се определя посредством коефициента по чл.73, ал.2 от ЗДДС.
Трябва да се има предвид, че не подлежи на възстановяване начисленият данък за стоки и услуги, които според законодателството на държавата членка по възстановяване, са без право на данъчен кредит.


3. Упражняване на правото на възстановяване
Правото на възстановяване съгласно чл.14, ал.1 от Наредба № Н-9 се упражнява чрез подаване на искане, подписано с квалифициран електронен подпис до държавата членка по възстановяването. Искането се подава по електронен път, посредством електронен портал - създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 на Наредба Н-9. Достъпът до електронната услуга на НАП «Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави-членки на ЕС» се осъществява чрез портала за Е-услуги на НАП. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице (чл.14, ал.2 от Наредба № Н-9). Искането за възстановяване, съгласно чл.15 от Наредба № Н-9 трябва да съдържа информация за:
1. име и пълен адрес на лицето;
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, алинея втора от Регламент (ЕО)1798/2003 на Съвета;
4. период на възстановяване, обхванат в искането;
5. декларация от лицето, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и  спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и префикс BG;
7. банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Освен информацията от т.1 - т.7, искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:
1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) - освен в случаите на внос;
3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ ЕО - освен в случаите на внос;
4. дата и номер на фактурата или документа за внос;
5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
6. размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
7. коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент -когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2 към Наредба Н - 9/2009 г. Когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

В случай че вътрешното законодателство на държавата членка по възстановяване предвижда да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които се иска възстановяване на данъка, заедно с искането за възстановяването лицето следва да предостави по електронен път копие на фактурата или документа за внос. Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поискана информация от държавата членка по възстановяване чрез НАП трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.
Искането за възстановяване се смята за подадено само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване информация. За препращането или непрепращането на искането до държавата членка по възстановяване лицето се уведомява по електронен път. Искането няма да бъде препратено до държавата членка, от която се иска възстановяване, когато:
- за периода, за който се иска възстановяване на ДДС, данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, или
- извършва доставки или дейности, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
След като искането бъде препратено, държавата членка по възстановяване уведомява лицето за датата на получаване на искането по начин, по който тази държава членка е възприела в своето законодателство. Това може да стане чрез директно уведомяване на лицето или чрез уведомяване на НАП, която от своя страна следва да уведоми лицето, подало искането.
Ако след подаване на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент по чл.73 от ЗДДС за право на частичен данъчен кредит, лицето следва да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановената сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на НАП.
Също така корекционно искане може да бъде подадено, когато лицето установи, че неправилно е отразило фактури или документи за внос в подадено от него искане. И в този случай корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване чрез електронния портал на НАП.


4. Срок, в който може да бъде упражнено правото на възстановяване
Правото на възстановяване, съгласно чл.15 от Директива 2008/9/ ЕО се упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Това означава, че за закупени стоки и/или получени услуги през 2016 г. искането следва да бъде подадено до 30.09.2017 г. Ако искането не е подадено в този срок, правото на възстановяване на ДДС се погасява.
Искането за възстановяване може да обхваща период от:
* една календарна година, или
* три календарни месеца.
В чл.17 от Директива 2008/9/ЕО са въведени изисквания относно минималния размер на данъка за възстановяване. Когато искането е за период от една календарна година или за остатъка от годината, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 50 евро или равностойността в национална валута. Ако искането за възстановяване обхваща три календарни месеца, сумата на данъка следва да не е по-малка от 400 евро или равностойността в национална валута.


5. Срок за възстановяване на данъка
Съгласно чл.19, ал.2 от Директива 2008/9/ЕО в четиримесечен срок от получаване на искането, администрацията на държавата членка по възстановяването изпраща в електронен вид решението, с което одобрява или отхвърля цялостно или частично искането на лицето. Това означава, че ако подаденото от лицето искане за възстановяване е получено в държавата членка по възстановяване на 25 март 2017 г., срокът за произнасяне (вземане на решението) е 25 юли 2017 г. Решението може да бъде изпратено директно на лицето или на НАП за връчване на лицето. Когато държавата членка по възстановяване смята, че не притежава необходимата информация, за да вземе решение относно основателността на искането, от лицето може да бъде поискана допълнителна информация. В тези случаи срокът за произнасяне, съгласно чл. 21 от Директива 2008/9/ЕО се удължава както следва:
* при поискана допълнителна информация - в срок от два месеца от получаването й или от изтичане на срока за получаването й, но най-малко шест месеца от подаване на искането, независимо от това дали поисканата допълнителна информация е получена или не;
* при поискана нова допълнителна информация - в срок от два месеца от получаването й или от изтичане на срока за получаването й, но най-малко шест месеца и най-много осем месеца от подаване на искането, независимо от това дали поисканата допълнителна информация е получена или не.
Следва да се има предвид, че срокът за предоставяне на исканата информация е един месец от получаване на искането от лицето. Независимо че този срок не е преклузивен, е препоръчително лицата да се съобразяват с него, тъй като е твърде вероятно при неговото неспазване от страна на държавата членка по възстановяване да бъде постановено решение с което да се отхвърли изцяло или частично претендираната сума за възстановяване.
Ако искането за възстановяване бъде одобрено от държавата членка по възстановяване, сумата на данъка се изплаща от държавата членка по възстановяване в срок от 10 работни дни след изтичане на срока за произнасянето,  определен по гореописаните правила (чл.22 от Директива 2008/9/ЕО).
В случай че от страна на държавата членка е взето решение, с което изцяло или частично се отхвърля искането за възстановяване на данъка, лицето може да обжалва така постановеното решение, съобразно реда и в сроковете, определени за обжалване от законодателството на държавата членка по възстановяване.

Моника Петрова, данъчен експерт