18 Октомври, 2017

КОНТАКТИ

Social

  

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА: ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ - Лорета Цветкова

Въпрос: Физическо лице е собственик на наследствен апартамент, който е категоризиран като туристически обект - категория „една звезда“. Физическото лице е регистрирано като едноличен търговец и в това си качество ще извършва услуги по настаняване на туристи в наследения апартамент.
Необходимо ли е да се сключи договор за наем между физическото лице и едноличния търговец, за да се признават разходите за ток, вода и т.н., тъй като физическото лице е собственик на имота и квитанциите са издадени на негово име, а не на името на едноличния търговец?


Отговор: В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба. Това означава, че при определянето на облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец е необходимо да се спазват правилата за документална обоснованост, регламентирани в ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
В разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ е предвидена специална правна възможност за използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец. Основна причина за наличието на такава възможност е, че при регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице - едноличният търговец няма собствена правосубектност. Липсата на нов и различен правен субект препятства възможността едно и също лице да влезе в договорни отношения със себе си, защото те предполагат действието на насрещни волеизявления от различни правни субекти. По тази причина - вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят или отдават под наем на предприятието на едноличния търговец с правна сделка (никой не може да договаря сам със себе си). Следователно не само че не е необходимо, но е и недопустимо в конкретния случай да се сключва договор за наем между физическото лице и едноличния търговец.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
не са в режим на съсобственост, или
са част от съпружеска имуществена общност.  
Вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване (чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ). В конкретния случай, тъй като имотът е придобит по наследство - документално доказаната цена на придобиване ще е равна на нула. От друга страна, след завеждане на актива в предприятието на едноличния търговец няма пречка разходите, свързани с експлоатацията му (включително ел. енергия и вода), да се вземат предвид, доколкото това не противоречи на разпоредбите на ЗКПО, във връзка с препратката в чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.  Ако не използва възможността по чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ за включване на вещта в предприятието на ЕТ, физическото лице може да ползва личното си имущество в дейността си като търговец, без да го прехвърля в патримониума на фирмата си, но няма да му се признават за данъчни цели разходите, извършени във връзка с експлоатацията и/или поддръжката на това имущество (в случая за ток, вода и т.н.).
В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (Решение № 204 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 617/2016 г. и Решение № 2598 от 01.03.2017 г. по адм. д. № 546/2016 г.).

Лорета  Цветкова, данъчен експерт