18 Октомври, 2017

КОНТАКТИ

Social

  

Новата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Румъния - Десислава Канева

Новата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите между Република България и Румъния (новата СИДДО с Румъния) влиза в сила на 29 март 2016 г. и нейните разпоредби се прилагат за доходи, реализирани на или след 1 януари 2017 г. Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, сключена в Букурещ на 1 юни 1994 г. (старата СИДДО с Румъния), преустановява своето действие и нейните разпоредби не се прилагат, считано от 1 януари 2017 г.
Новата СИДДО е съобразена с новите тенденции в областта на международното данъчно облагане, с принципите и стратегиите, залегнали в проекта BEPS на ОИСР,  както и със законодателните промени и измененията в данъчната политика на двете държави, настъпили след сключване на старата СИДДО с Румъния.

СИДДО с Румъния е често прилагана СИДДО, поради интензивните търговски отношения между България и Румъния като две съседни държави. Новата СИДДО въвежда някои нови принципи при облагането на трансграничните доходи и създава основа за по-благоприятно данъчно облагане при източника на редица доходи, реализирани от местни лица на едната държава от източник в другата държава.

Основните промени в данъчното облагане на трансграничните доходи в новата СИДДО са в следните насоки:

По отношение на качеството „местно лице“

Новата СИДДО с Румъния въвежда напълно нов принцип за разрешаване на конфликт на двете законодателства в случаите, в които и България и Румъния третират едно юридическо лице като местно лице за данъчни цели. Определянето на държавата на местното лице е от ключово значение при ползването на данъчните облекчения, предоставени от СИДДО. Затова правилата, по които се определя едно юридическо лице като местно лице само на едната от двете държави, са от изключителна важност за цялостното данъчно облагане на доходите и печалбите на това юридическо лице, както и за правото му да се възползва от данъчни облекчения при реализиране на трансгранични доходи.
Правилата в СИДДО (и в старата и в новата СИДДО с Румъния) предвиждат, че едно юридическо лице е местно лице на едната държава тогава, когато вътрешният закон на тази държава го определя като местно юридическо лице. Поради тази причина, наличието на различни критерии във вътрешните законодателства на двете държави за привличане на едно юридическо лице като местно лице винаги е основание за възникване на потенциален конфликт на законодателства. Така например, съгласно българското законодателство едно лице е местно юридическо лице, когато е учредено по българското законодателство, т.е. е регистрирано съгласно българския закон. Има законодателства обаче, които предвиждат, че едно юридическо лице е местно лице за данъчни цели на една държава, когато е учредено/регистрирано там или когато мястото, от което се извършва действителното му управление, се намира в тази държава. Така може да се стигне до ситуация, в която едно юридическо лице е учредено съгласно българското законодателство, но мястото на ефективно управление се намира в Румъния (поради факта, че управителят пребивава постоянно в Румъния например). В този случай, това юридическо лице ще бъде считано за местно лице както от България, така и от Румъния и двете държави ще имат претенции за облагане на печалбите му. За да се възползва това юридическо лице от облекченията по СИДДО, двете държави трябва да разрешат конфликта между своите законодателства и да определят лицето като местно лице на само на едната от тях. Това става чрез въвеждане в СИДДО на „правила за разкъсване на връзката“, които помагат на държавите да определят юридическото лице като местно лице само на едната държава, така че то да може да се възползва от данъчни облекчения в държавата на източника и от метод за избягване на двойното данъчно облагане в държавата на местното лице. В старата СИДДО „разкъсването на връзката“ в такива случаи става като се дава приоритет на „седалището на действително управление“ и държавата, в която се намира това управление се определя като държава на местното лице, която има право да облага печалбите на лицето и съответно следва да му признае прилагането на метод за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО. Съгласно старата СИДДО, в описания пример, дружество, което е регистрирано в България, но управлявано от местно лице на Румъния, би се считало за местно лице на Румъния. В новата СИДДО с Румъния този критерий за разкъсване на връзката е изоставен и двете държави приемат, че такива конфликти ще бъдат разрешавани чрез процедурата за разрешаване на спорове по СИДДО, наречена процедура по взаимно споразумение между държавите.

По отношение на правилата за формиране на място на стопанска дейност

Новата СИДДО въвежда две съществени промени в правилата за формиране на място на стопанска дейност.
Първата промяна е свързана с увеличаване на срока,  необходим за формиране на място на стопанска дейност чрез строителна площадка, строителен или монтажен обект. Старата СИДДО предвижда, че ако едно лице извършва строителна или монтажна дейност на територията на другата държава в един и същ или свързан обект, то ще формира място на стопанска дейност, ако извършва дейността за повече от 9 месеца в рамките на всеки 12-месечен период. Новата СИДДО увеличава този срок на 12 месеца. Това се приема като облекчение на данъчните условия за извършване на строителна дейност на територията на другата държава, тъй като се увеличава срокът, в който едно дружество може да извършва такава дейност в другата държава, без това да предизвика претенция на тази друга държава за корпоративно облагане на печалбите от дейността му там.
Втората промяна в правилата за формиране на място на стопанска дейност е свързана с това, че новата СИДДО изключва формирането на място на стопанска дейност в другата държава в случаите, в които:
едно лице предоставя услуги (вкл. консултантски услуги) на територията на другата държава за период от 6 или повече месеца в рамките на 12-месечен период, без да извършва тази дейност от фиксирано място на дейност.
Съгласно новата СИДДО предоставянето на услуги на територията на другата държава ще е причина за формирането на място на стопанска дейност, само ако дейността се извършва продължително (6 или повече месеца) от фиксирано място на дейност. Това изключва формиране на място на стопанска дейност, например в случая, в който едно българско дружество командирова свои служители за извършване на услуги в Румъния за период, надвишаващ 6 месеца в рамките на 12-месечен период, но тези услуги не се извършват на един и същ обект, а на различни несвързани помежду си обекти;
едно лице поддържа в едната държава запаси от стоки, от които редовно продава за или от името на чуждестранно предприятие. Старата СИДДО предвиждаше, че когато например българско дружество наеме лице в Румъния, което от името на българското дружество поддържа запаси от стоки и редовно продава от тях на територията на Румъния от името или за сметка на българското дружество, това българско дружество ще формира място на стопанска дейност в Румъния чрез зависим представител. Съгласно новата СИДДО, подобна дейност не е достатъчна за формиране на място на стопанска дейност на българското дружество в Румъния.

По отношение на облагането на доходите от дивиденти

Новата СИДДО с Румъния значително редуцира размера на данъка при източника, който може да бъде наложен при реализиране на доход от дивидент. Дивидентите, начислени след влизане в сила на новата СИДДО, се облагат с данък при източника в размер на 5% от брутната сума на дохода. Отделно, тъй като двете държави са държави-членки на ЕС, дивидентите, начислени в полза на юридически лица, не подлежат на облагане с данък при източника. Последното облекчение обаче се предоставя по силата на вътрешните законодателства на двете държави, а не по силата на СИДДО.  
Приложението на облекченията за дивиденти се изключва съгласно новата СИДДО в случаите, в които доходът от дивидент е квалифициран като скрито разпределение на печалбата. В този случай всяка от държавите има право да обложи такъв доход съгласно разпоредбите на вътрешното й законодателство, без СИДДО да я задължава да редуцира данъчното си облагане.
Друг нов момент в СИДДО с Румъния е включването на доходите от пълна или частична ликвидация на дружество в дефиницията за дивидент. Това осигурява възможността на държавата на източник  да облага с данък до 5% доходите от ликвидационни дялове.



АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание