21 Януари, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

Брой 1 / 2019

ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 2018 ГОДИНА

Наталия Чернева, данъчен експерт


Съставянето на годишните финансови отчети за текущия период е задължително за всички предприятия по смисъла на Закона за счетоводството и осъществяващи стопанска дейност на територията на България. Отчетът трябва да отговаря и да е съставен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Годишният финансов отчет в България се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
Отчетният период за предприятията е една календарна година - започва на 1 януари и завършва на 31 декември. Различен отчетен период могат да имат само предприятията, които са новоучредени или са в ликвидация.
В годишните финансови отчети се посочват имената и се поставят подписите на ръководителя на предприятието и на съставителя на отчетите, или на представляващия или управляващия счетоводното предприятие, когато годишните финансови отчети са съставени от счетоводно предприятие. От 1 януари 2019 г. поставянето на печати на предприятията върху годишните финансови отчети не е задължително (ДВ, бр. 98/2018г).
Тази разпоредба се прилага за годишните финансови отчети за 2018 г. Когато Законът за счетоводството изисква годишните финансови отчети да бъдат заверени от независим регистриран одитор, те се подпечатват и подписват и от одитора или от одиторското предприятие. Годишните финансови отчети на капиталовите дружества трябва да бъдат одобрени от Общото събрание и в срок до 30 юни на 2019 г. да бъдат публикувани в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията.
Съгласно Закона за счетоводството, в сила 01.01.2016 г., предприятията се делят на различни категории в зависимост от показателите на отчетите към 31 декември на текущата година. За различните категории законът поставя различни изисквания към годишните финансови отчети. Така микро- и малките предприятия могат да съставят годишен финансов отчет, който се състои от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. Малките предприятия изготвят и приложение. Съкратените форми и информацията, която минимално трябва да съдържат тези съкратени отчети е регламентирана в Национален счетоводен стандарт
1 - Представяне на финансови отчети. Законът обаче не забранява микро- и малките предприятия да съставят и пълен годишен финансов отчет, в случай че така е преценило ръководството на предприятието.
И така:
Съкратеният годишен финансов отчет на микро- и малките предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит за 2018 г., се състои от два основни елемента: съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. Доклад за дейността тези предприятия не са задължени да изготвят. В случай че предприятието е акционерно дружество и е придобивало през отчетния период собствени акции, то трябва да оповести изискуемата от Търговския закон информация в приложение към годишния финансов отчет или в бележки към счетоводния баланс.
Микро- и малките предприятия, които прилагат като счетоводна база международните счетоводни стандарти, съставят годишния си финансов отчет в пълен комплект, съгласно изискванията на МСС1  Представяне на финансовите отчети, но могат да публикуват в Търговския регистър само баланс и приложенията към отчета. Средните, големите и предприятията от обществен интерес съставят годишните си финансови отчети в съответствие с приложимата счетоводна база в пълен комплект. Пълният годишен счетоводен отчет на предприятията, прилагащи националните счетоводни стандарти, се състои от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение и се съставя на български език в български левове. Цифровите показатели в отчетите се посочват в хиляди левове.
1. Баланс и отчет за приходите и разходите
Балансът показва финансовото състояние на предприятието към датата на завършване на стопанската година. От баланса се получава информация за имуществото, което притежава   предприятието, за задълженията му и собствения капитал. Отчетът за приходите и разходите показва икономическите резултати на предприятието за отчетния период - приходи, разходи и печалбата или загубата.
2. Отчет за паричните потоци
Отчетът за паричните потоци показва постъпленията на пари или техните еквиваленти през отчетния период, а също така и извършените от предприятието плащания. В този отчет постъпленията и плащанията се посочват по групи, в съответствие с целта на извършването им – като парични потоци от стопанска дейност, от инвестиционна или от финансова дейност.
3. Отчет за собствения капитал
В отчета за собствения капитал се отразяват измененията в капитала на предприятието за отчетния период. В отчета поотделно се посочват вноските в капитала от собствениците и изплатените дивиденти, печалбата или загубата за отчетния период, влиянието на промените в счетоводната политика и на откритите през отчетния период грешки за минали години, увеличаването и намаляването на резервите и други стопански операции, които са повлияли върху стойността на позициите, по които се отчитат операциите, свързани със собствения капитал.
4. Приложение към годишния финансов отчет Броят на приложенията към годишния финансов отчет зависи от дейността, която извършва предприятието, но въпреки това приложението задължително трябва да съдържа:
● Информация относно приложимата счетоводна база;
● Счетоводната политика и принципите за признаване, оценяване и отписване, приложими при счетоводното отчитане на активите, пасивите, приходите и разходите през отчетния период;
● Пояснения относно промените в показателите на съществените статии на годишния финансов отчет за периода.
Доклад за дейността на предприятието
Докладът за дейността на предприятието дава представа за всички съществени събития, които значително са повлияли върху оценката на финансовото и имущественото състояние на предприятието.
Одит на годишните финансови отчети
Към отчета за финансовата година трябва да се приложи и докладът на независимия регистриран одитор, когато предприятието е задължено по закон да извърши одит на годишния си финансов отчет. Съгласно Закона за счетоводството одитът на годишните финансови отчети за 2018 г. е задължителен за лицата, които за отчетния период са надвишили поне два от следните показатели:
▪ балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
▪ нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
▪ численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Одитът на годишните финансови отчети също така е задължителен за всички акционерни дружества, които са осъществявали дейност през отчетния период, предприятията от обществен интерес, сдружения, фондации и партии, за които това задължение е определено със закон.

Важно! Измененията в Закона за счетоводството по отношение на задължителния независим финансов одит на акционерните дружества, обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., се прилагат за отчети за 2019 г.

Публикуване на годишните финансови отчети
Годишният финансов отчет за 2018 г. се публикува в Търговския регистър в срок до 30 юни на 2019 г. Отчетът може да се подаде на хартиен носител или по електронен път.

Важно! С измененията в Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., е приета процедура за обявяване на актове в Агенцията по вписванията на юридическите лица с нестопанска цел, които имат възможност да се  пререгистрират в срок до 31 декември 2020 г.

Счетоводната отчетност е база за изготвяне на годишните данъчни декларации за облагане с корпоративен данък. Именно затова тя се проверява и от държавните органи и точно по тази причина е интересна  и за кредиторите и за търговските партньори на предприятието. Каква информация предоставят финансовите отчети за техните потребители?
1. Рентабилност на продажбите. Това е един от най-важните показатели - съотношението на печалбата към нетните приходи от продажби.
Ако този показател се увеличава, това е добре, но ако намалява, значи предприятието има проблеми. Високата рентабилност е сигнал за предприятието, че може много по-спокойно да разполага със средствата си, да влага пари в развитието на бизнеса и повишаването на конкурентноспособността. Когато рентабилността е ниска, трябва да се вземат мерки, насочени към увеличаване на продажбите или намаляване на себестойността, или и за двете. Може да се намалят и разходите, несвързани пряко с основната дейност (административните разходи).
2. Оборотният капитал. Анализът на оборотния капитал най-често включва такива показатели, като: обращаемост на запасите (показва скоростта на реализирането на стоките и материалите, при това бързото обращение предполага и стабилност на доставчиците); обращаемост на вземанията на предприятието (показва времето, необходимо на предприятието да си получи вземанията. Когато коефициентът е нисък, значи предприятиеттрудно събира вземанията си); обращаемост на задълженията.

Големите наличности от материални запаси и многото несъбрани вземания са замразени средства на предприятието, с които то не може да работи. Големите задължения на предприятията понякога се тълкуват като безплатен източник за финансиране, но непрекъснатото увеличаване на дължимите от предприятието суми може да доведе до обявяване на неплатежоспособност и ликвидация. Всеки ръководител или собственик трябва да прецени, кои показатели са оптимални за предприятието и да се стреми да ги спазва.
Една от често допусканите грешки при съставянето на годишните финансови отчети е наличието в баланса на големи количества несъществуващи вече материални запаси. Това може да стане по няколко причини: или в счетоводството не се подава навреме вярна информация за продажбите или се продават запаси без да са отчетени като продажби (без фактури, без касови бележки, без договори). Това може да изглежда изгодно за предприятието в даден отчетен период, като не се заплащат дължимите данъци, но води до големи проблеми в следващите отчетни периоди - от една страна натрупани материални запаси, които рано или късно ще трябва да се отпишат, а от друга - неотчитането на продажбите води до нереален недостиг на парични средства. И тогава започват да се съставят измислени протоколи за брак и вноски от собствениците, които създават огромни проблеми при ревизии от органите по приходите и най-често дължимите данъци все пак се внасят, но с изчислени лихви за просрочие.
3. Активи и задължения. Тези характеристики определят финансовото положение на предприятията в дългосрочен план. Те показват, дали предприятието разполага с достатъчно машини, оборудване и инвентар за извършване на дейността си (органите по приходите също обръщат голямо внимание на този показател), придобиват ли се нови (икономическата наука препоръчва годишните разходи за придобиване на ново оборудване и транспортни средства да не са повече от начислените годишни разходи за амортизация); какво е общото задължение на предприятието и доколко годишните приходи могат да покриват тези задължения. Основното изискване към съставянето на годишните финан-
сови отчети е достоверността на данните в него. Това означава, че показателите трябва да са верни, за да не възникват никакви съмнения в ползвателите на тази информация, било то вътрешни или външни. Всички стопански събития и операции трябва да са отразени именно в този период, в който са възникнали условията за признаването им. Всички показатели трябва да са съпоставими, да има връзка между показателите от регистрите на текущото счетоводно отчитане и различните форми на годишния финансов отчет.

Практики на НАП