21 Януари, 2019

КОНТАКТИ

Social

  

Брой 1 / 2019

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА, ПОЛУЧЕНИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА ОТ ПРЕДОСТАВЕНИ УСЛУГИ ПО МОНТАЖ НА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Десислава Калудова - данъчен експерт


Фактическа обстановка:
Фирма “А” има сключен договор за покупка на машина от Чехия. Във възнаграждението, което фирмата дължи по договора, е определена цена за извършване на монтажа, пускане в експлоатация и обучение на персонала за работа с машината от чешки представител.
1. Необходимо ли е да бъде удържан данък при източника за този доход, при условие че техническите услуги не са приравнени на авторски и лицензионни възнаграждения в СИДДО с Чехия?
2. Необходимо ли е чешката фирма да представи някакви документи, ако българското дружество не удържи данък при източника?
Становище: Възнагражденията във връзка с услуги по монтаж на материални активи, реализирани от чуждестранни лица, попадат в обхвата на определението на „възнаграждения за технически услуги” по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО  Разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО определя тези възнаграждения като доходи с източник от България, когато техен платец е българско дружество. Член 195, ал. 1 от ЗКПО регламентира, че доходите от източник в страната, посочени
в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Разпоредбите на чл. 199, ал. 1 и чл. 200, ал. 2 от ЗКПО предвиждат, че възнагражденията за технически услуги, реализирани от чуждестранни юридически лица, се облагат с данък, чиято ставка е 10%. Десетпроцентната ставка се прилага върху брутната сума на дохода.
Често пъти дейностите по монтаж са съпътствани от допълнителни дейности, както е в настоящия случай (напр. обучение). В тези случаи би могло да се приложи принципът, че когато основната цел по дадено правоотношение се отнася за монтаж/инсталиране, то останалите дейности, които са незначителни по размер и представляват съпътстващи или спомагателни функции, може да се приобщят към дохода от монтаж и инсталиране на материален актив и съответно целият доход да се третира като възнаграждение за технически услуги.
Доходите от обучение обаче, разгледани самостоятелно, не подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195 във връзка с чл. 12 от ЗКПО, освен ако дейностите по обучение не прикриват друг вид облагам дохода, например възнаграждения за консултантски услуги.
Коментираните доходи, начислени в полза на чешкото дружество, попадат в приложното поле на чл. 7 „Печалби от стопанска дейност” от СИДДО с Чехия. По правило в обхвата на цитираната разпоредба попадат всякакви доходи, реализирани в стопанската дейност на предприятията от съответната държава, с изключение на изрично посочените в спогодбите доходи, на които е отделено специално внимание, като: доходи от лихви, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения, и т.н. Фактът, че възнагражденията за технически услуги не намират специално място в СИДДО с Чехия, не означава, че тя е неприложима за тези доходи или че тези доходи автоматично са освободени от облагане в България. Общото правило е, че всички стопански доходи би следвало да са обхванати от разпоредбата, засягаща облагането на печалбите на предприятията, а именно чл. 7 от СИДДО с Чехия. Разпоредбата на чл. 7 от СИДДО с Чехия предвижда, че печалбите на едно чешко дружество се облагат само в Чехия, когато тези доходи не са свързани с място на стопанска дейност на чуждестранното лице в България.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 3, б. „а“ от СИДДО между България и Чехия терминът “място на стопанска дейност” включва и строителна площадка, строителен или монтажен обект или надзорна дейност във връзка с тях, но само когато такава площадка, обект или дейност продължава повече от 12 месеца.
Следователно, на базата на посоченото по-горе, когато чешкото лице не е формирало място на стопанска дейност, то доходите му от монтаж, пускане в експлоатация и обучение ще бъдат освободени от облагане в България. Облекченията по СИДДО обаче, вкл. СИДДО с Чехия, не се ползват автоматично.
Предпоставките за прилагане на СИДДО следва да се удостоверят по реда на чл. 135 - 142 от ДОПК. Редът за прилагане на облекченията е в зависимост от годишния размер на начисления в полза на чешкото дружество облагаем доход от конкретния платец. Когато българският платец начислява годишно доход до 500 000 лв., съгласно чл.142, ал.1 от ДОПК основанията за прилагане на облекченията по СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
От тази гледна точка българският платец на дохода трябва да се снабди с доказателства за прилагане на облекченията по СИДДО с Чехия и да ги съхранява при себе си при бъдещо контролно производство. Тези доказателства са:
- удостоверение, че съответното чешко лице е местно лице на съответната държава за целите на прилагане на СИДДО с Чехия;
▪ декларация от съответното чешко лице, че е действителен получател на дохода с източник от България;
и
▪ декларация от съответното чешко лице, че не разполага с място на стопанска дейност, с което доходът да е действително свързан.
Съответно, ако българският платец начислява в полза на чешкото лице облагаем доход над 500 000 лв. годишно, то основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред ТД на НАП, в която е регистриран платецът на дохода, чрез подаване на искане по образец по чл. 137 от ДОПК. Искането се подава от чешкото дружество или упълномощено от него лице. Към искането се прилагат горните доказателства, както и други доказателства относно вида, основанието и размера на реализирания доход.

Практики на НАП