14 Декември, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

Трудово законодателство - Въпроси и отговори - Лариса Тодорова


ВЪПРОС: През 2009 г. получих решение на ТЕЛК, което представих на работодателя. На 22.12.2009 г. ми беше връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ (поради болест). Бе ми изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на 2 брутни заплати и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. На 23.12.2009 г. с трудов договор ме назначиха отново на същата длъжност. Към
18.11.2018 г. ще придобия право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Имам ли право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и в какъв размер?

ОТГОВОР: Съгласно чл.222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
“Работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”.
Следователно съгласно общите изисквания на чл. 222, ал. 3 от КТ е необходимо:
1. да е налице прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение;
2. към момента на прекратяването на трудовия договор, работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. съответният служител да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
Без значение е фактът, че между служителя и неговия работодател през този период са били сключвани последователно един или повече договори, дори да има промеждутъци между тях, стига през това време той да не е работил на друго място.
Следва да се има предвид, че обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ се изплаща на различно правно основание. Обстоятелството, че работникът или служителят е получил това обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение през 2009 г., не е пречка за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при последващото прекратяване, след придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед на гореизложеното и предвид описаната фактическа обстановка, следва да се приеме, че работникът или служителят ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Лариса Тодорова, юрист по трудово право

 

Практики на НАП